На жените, които ми разказаха толкова много… На мъжете, които споделиха с мен повече, отколкото исках да знам…
И на звездите, които упорито се опитваха
да не ми разкрият нищо, но не успяха…
– Това, че спечели онзи милион от тотото преди три години, не ти дава право да се държиш обидно с мен! – викна заплашително грозноватият мъж.
– Напротив! Дава ми! Освен това не беше един милион, а милион седемстотин петдесет и две хиляди! Да се знае! – натърти на последното добре облечената дама.
– Добре, Гено, дръж се както искаш. Твоя воля. Вече ми е все тая. Да не губим време в празни приказки. Знаеш защо съм дошъл.
– Нито съм ти „Гено“, нито „Гена“! Колко пъти да ти казвам, че вече всички ми викат Виви?! И ти така ме наричай!
– Откакто те знам, ти си Гена и така ще те наричам, пък новите ти приятели да ти казват както искат.
– Не ме интересува какво е било едно време. И ти така ще ме наричаш!
– Нали се казваш Геновева? Откъде се взе това Виви?!
– Офф! Разкарай се! Писна ми от теб! Имам много работа, би ли напуснал офиса ми, Спасе? Нямам време за безсмислени разговори! И това, че едно време си ме чукал, не значи, че днес трябва да ти давам пари, защото си решил да си правиш ферма.
– И сега мога да те изчукам, нищо че си на петдесет и шест години. Искаш ли? Ей тук – на лъскавото ти бюро.
– Съмнявам се, че още можеш да го вдигаш – Геновева изгледа презрително мъжа. – Едно време ти викаха Бика, но това едва ли ще ти помогне днес. С това шкембе, дето си пуснал, вече за нищо не те бива, сигурна съм. А моите години не ги мисли. И не е нужно да ги споменаваш във всеки разговор. Хайде тръгвай, че имам работа.
Новоизлюпената милионерка нервно се изправи от стола зад бюрото си и посочи с властен жест вратата на луксозния си офис.
– Няма нужда да викам секретарката ми да те изпраща, нали? Знаеш изхода. И най-добре забрави пътя дотук. Връщай се на село и не идвай повече.
– То си е моя работа какво ще правя.
– Върши си работата далеч оттук. Не ми е приятно да те виждам. Това да ти е за последно!
– Бързо забрави откъде си тръгнала и хората, които бяха до теб тогава. Възгордя се заради парите, но не забравяй, че всички тотомилионери губят много бързо тези лесно спечелени пари и остават с това, което са имали преди.
– Празни приказки!
– Доказано е. Провери в интернет. Всички тотомилионери след години се връщат там, където са били преди печалбата. Обедняват. Губят парите. Затова ти казвам, дай ми нeколкостотин хиляди да си започна бизнес, така поне ще си направила едно добро дело в тоя живот – не отстъпваше Спас.
– Ха! Значи ме кълнеш да обеднея, пък искаш пари от мен, че да забогатееш ти?! Брей, че си нагъл!
– Не ме разбра правилно. Как ще те кълна?! Аз с та- кива работи не се занимавам. Ти на времето обикаляше селата да търсиш врачки. А сега ти казвам да ми дадеш пари, преди да си загубила всичко.
– И аз пак ти казвам – нямам никакви свободни пари. Всичко съм инвестирала. Знаеш – имам три дъщери. Направихме магазини за дрехи, ресторант и салон за красота, въртим семеен бизнес. Съдружнички сме, не решавам нищо сама.
– Нищо твое ли нямаш? – опули се Спас.
– Нищо.
– Не ти вярвам!
– След като си купих джипа и къщата в Драгалевци,
парите свършиха. Това е. Но аз не съм и толкова важна в случая. Важен е семейният бизнес – авторитетно подчерта Геновева.
– Семеен бизнес – друг път! Дъщерите ти са проститутки!
– Какво каза?!
– Проститутки!
– Как смееш да говориш така?!
– Хайде, моля ти се, на каква ми се правиш?! Редовно
ги гледам и трите по светските предавания и по страниците на списанията. Все голи, все с богати мъже. То не бяха яхти, то не бяха острови…
– Мина границата, Спасе! За децата ми глупости няма да говориш. Те са най-известните в тая държава, модел за подражание са, с хиляди последователи в социалните мрежи. Не са проститутки, а бизнес дами! Сами си изкарват парите – разлюти се Геновева.
– Да, бе! – подсмихна се иронично мъжът. – Знаем ги ние тия!
– Какво знаеш ти бе, глупако? Те са инфлуенсърки!
– Инфлуенсърки?! Аз пък съм милионер в монополи! – изсмя се за пореден път доволно Спас.
– Махай се веднага! Чуваш ли?! Сега ще извикам полиция – бизнес дамата взе телефона от бюрото си и го размаха заплашително.
– Няма нужда, тръгвам си! Но не забравяй, че има Бог, той вижда всичко. Някой ден и ти ще молиш за помощ.
– О, я изчезвай! Писна ми от теб! Ако има Бог – оплачи се на него за неуспехите си, а не на мен. Аз нямам вина, че си мързелив и тъп.
– А ти каква беше преди милионите от тото?! Същата като мен. Скъпите ти дрехи не са извадили селото от теб. А ние двамата сме от едно село, затова не забравяй, че знам всичко за теб. Мога да изкарам много пари от миналото ти.
– И к’во?! Заплашваш ли ме? Ще продадеш тайните ми на таблоидите? Супер! Давай! Ще ме направиш още по-известна и по-богата! Хайде, направи ми тази услуга! Глупак! Не си ли чувал за неписаните закони за успех в света на известните? Няма лоша реклама, хайде осигури ми още седмица шум около името ми – това ще ме зарад- ва. Ще ми донесе нови договори и купища пари – Генове- ва се разсмя самодоволно.
Спас я изгледа злобно, обърна се сконфузено и излезе от офиса ѝ. Беше сигурен, че този път ще успее да изкопчи пари от нея, но пак не се получи. Надяваше се, че заради доброто старо време тя ще му подари ей така няколко хиляди. Не че тогава тя му беше допаднала – особено в секса. Напротив. Той обичаше много по-горещи жени от нея. А Геновева си беше студена, никога не се отдаваше напълно на удоволствието. Като че ли го правеше по задължение, колкото да прогони скуката на селския живот. Имаше нещо сбъркано в нея, не беше като другите жени, които припадаха по него. Но поне не скучаеше. Затова си мислеше, че заради добре прекараното време, от чиста сантименталност, ще му даде парите. Тъпата кучка обаче се беше взела за важна персона от хайлайфа и вече не можеше да се общува с нея. Добре че поне ѝ беше казал всичко, което мислеше за дъщерите ѝ. Проститутки! Цялото село ги одумваше! Явно нямаше смисъл повече да търси Геновева. Засега…
Геновева се върна доволно на бюрото си. Най-после се беше отървала от този досаден изнудвач. Смешник! Спас вече беше стар, беден и болен, нищо общо с мъжа, с когото се забавляваше преди толкова много години на село. Ненапразно навремето му викаха Бика. Но някои мъже остаряваха като цървули, жалко. Той беше от тях. На нея не ѝ трябваха такива сега. Тя си имаше нов живот и нови приключения. А той беше дошъл да я изнудва. Не знаеше с кого си има работа!
Откакто беше спечелила джакпота, Геновева умело контролираше живота си. Своя и този на трите си дъщери. Бизнес дамата се облегна доволно на удобния бял кожен стол до махагоновото бюро в луксозния си кабинет и се върна назад в спомените си.
Пътуваше в автобуса до съседното село и една жена съвсем случайно ѝ подаде книга – „Инсомния“. Геновева не обичаше да чете, но непознатата я увери, че романът се чете бързо и историята е много увлекателна. Каза ѝ, че иска да ѝ я подари, защото току-що я била прочела и искала написаното да достигне до повече хора. Така Геновева за два дни прочете за финансовата и духовната криза на героя и за десетте чудотворни места в България. Запали се по идеята и един ден предложи на трите си дъщери да ги посетят и те. И понеже нямаха кой знае каква работа, тръгнаха на стоп. С вяра в сърцето, в най-трудните и бедни за тях години те си бяха пожелали да станат приказно богати и не след дълго това им се случи.
И сега всички хора, познати и непознати, ѝ искаха пари. Но тя не даваше на мързеливците. Заделяше десет процента от приходите си за хора, които наистина имаха нужда – болните и бедните. Така както беше прочела в романа. Когато имаш, трябва да даваш!
Затова изгони Спас. Нека сам да си изкара парите, от които се нуждае, или пък да тегли кредит от банката. Да се научи да рискува, а не по цял ден да я обсъжда с другите неудачници в кръчмата на родното им село. Миналото беше затворена страница за нея.
Сега Геновева беше уважавана бизнес дама и мениджър на трите си дъщери. Нейната гордост!
Най-голямата – Никол, беше на 32 години. Нейната любимка! Казват, че една майка не бива да дели децата си. Но тя го правеше. Никол беше любимото ѝ дете! С дълга черна коса и маслиненочерни очи, тя беше нейно копие от по-млади години. С помощта на Геновева за година Никол се превърна в най-известната инфлуенсърка. Жените ѝ завиждаха. А мъжете искаха да бъдат с нея. Майка ѝ обаче се грижеше мъжете да не се задържат дълго край нея. За да не сглупи да се омъжи. Сега ѝ беше време за кариера, а не за семейство и деца. Те само щяха да ѝ пречат. Като личен мениджър на дъщеря си Геновева избираше всеки един ангажимент и събитие, на което да присъства младата жена, срещу заплащане, разбира се. Беше я уредила и с малка роля в един телевизионен сериал, но това вече беше достатъчно, за да я представя и като актриса. Намери спонсор, за да запише и рап песен. Е, не беше най-успешната песен, но във визитката ѝ добавиха и „певица“. Така на 32 години, без много да е работила и без да притежава кой знае какви качества, но с амбициозна майка, Никол успя да стане една от най-известните българки – актриса, певица и инфлуенсърка.
Другата дъщеря на Геновева, Ивайла, беше на 30 години и беше омъжена за баскетболист, от когото имаше син на 3 години. Геновева не беше доволна от този брак и тайно се надяваше скоро дъщеря ѝ да разбере каква глупост беше направила, като се омъжи и роди толкова млада. Ивайла беше красавица и покрай нея винаги се бяха навъртали интересни мъже. Дългата ѝ коса беше изрусена в модната за сезона по-топла гама. Очите ѝ бяха сини като на баща ѝ. А фигурата ѝ, благодарение на добрите антицелулитни масажи, който си правеше от години, беше винаги перфектна. „И цялата тази красота си седеше вкъщи да чака баскетболиста и да му гледа сина“, клатеше всеки път недоволно глава Геновева, когато се сетеше за втората си дъщеря и нейното доброволно робство.
Най-малката дъщеря на Геновева – Карина, на 22 години – беше една от най-известните участнички в риа- лити предавания у нас. А това лято стана и поредната плеймейтка номер едно. Е, тя поне, за разлика от другите претендентки, наистина беше суперкрасавица – небесносини очи и дълга изрусена коса. Слаба, висока и с големи силиконови гърди. Не се наложи майка ѝ да ѝ плаща първото място в конкурса, защото категорично нямаше по-хубава и сексапилна претендентка за титлата. Но ако се наложеше да плати, Геновева не би се поко- лебала. Щеше да даде колкото и на когото трябва. Правеше всичко в името на кариерата на трите си дъщери. Такава си беше тя – грижовна и всеотдайна майка, за да осигури на порасналите си момичета живота, който тя не беше имала. Геновева имаше и съпруг – Иван. С него се ожениха няколко години след смъртта на първия си мъж. Който също се казваше Иван. От него ѝ останаха трите дъщери и заеми, които се наложи да погасява след погребението му в онези трудни и бедни години. Години, за които не искаше да си спомня по никакъв повод. Минало. Заровено и погребано…
Слава Богу, сега всичко в живота на Геновева беше наред. Най-после беше доволна и щастлива. Имаше пари, собствен бизнес и къща с басейн в Драгалевци.
Единственото, за което имаше да мисли сега, беше как да направи семейния бизнес още по-успешен. Откакто удари джакпота от тотото, направо беше обсебена от идеята да изкарва още и още пари.
Е, имаше и друг един въпрос, който я занимаваше през последните дни – дали да отговори на поканите за среща на един бивш любовник, с когото не се беше виждала от двайсет години, но който ѝ беше издирил телефонния номер, след като случайно се засякоха на паркинга на мола. Навремето Илия ѝ беше голяма тръпка и много си падаше по него, но и до ден днешен не ѝ беше ясно защо всичко между тях приключи така внезапно. Един ден той просто спря да ѝ се обажда, а когато тя го потърси, разбра, че си е сменил телефонния номер. И просто така изчезна от живота ѝ. По-добре, защото толкова силно се беше влюбила в него, че за малко щеше да подаде молба за развод с първия си мъж. А не биваше. Иван беше кротък човек и имаха хубав брак. Той по никакъв начин не ѝ беше помогнал да сбъдне мечтата си за охолен живот, но поне не ѝ пречеше да има богат личен живот. Геновева нямаше пари, но поне любовници имаше! Но ето че сега, благодарение на късмета си, беше постигнала всичко, за което беше мечтала цял живот – богатство и слава. Друго не я интересуваше. Само парите и известността.
След като удари джакпота от тотото, Геновева даде няколко интервюта за вестници и телевизии и така стана познато лице за всички медии, а покрай нея и дъщерите ѝ. Канеха ги на светски събития, ревюта и коктейли. Това помогна на момичетата ѝ бързо да сключат договори за рекламни лица на много фирми, както и да участват в риалити предавания. А после нещата започнаха да се подреждат от само себе си. Сега работа имаше, пари също…
Затова Геновева си помисли, че може би бе дошло идеалното време за един горещ летен флирт с бивше гадже… Или пък с някое ново гадже?!
Във всички случаи Геновева имаше нужда точно сега в живота ѝ да се случи нещо горещо.
Отзиви
Все още няма отзиви.