Въображаема реалност

„Въображаема реалност“
Станислава Айви

„Въображаема реалност“ е риалити формат, създаден, за да спаси бъдещето на телевизията и да върне към екрана зрителите, пренаситени от досадно повтарящото се съдържание. Екип от професионалисти решават да открият десетима участници от целия свят, които се намират в граничен момент от живота си, и да ги изпратят на малък самотен остров, забърквайки ги в многобройни ситуации, без те да знаят, че участват в телевизионна игра. Събитията обаче не се случват по сценарий и претърпяват неочакван обрат – особено след като излизат наяве неподозирани истини и се оказва, че не само екипът обитава острова.

Категории: ,

ЧЕТИ

ГРАДЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ СПИ
НЮ ЙОРК, САЩ – ДЖУЛИ И ДЖЕФ

Анна Крофт размърда мишката. По зададеното търсене от базата данни се появиха две имена – Джули Пауъл и Джеф Хартън.

Джули, Моника, Джеф и Лари бяха приятели още от деца, а сега и живееха заедно. Джули и Лари дори бяха гаджета в гимназията, но за кратко. Джули беше баровска дъщеря и имаше апартамент на Пето Авеню в Ню Йорк Сити, където обаче не живееше вече, тъй като четиримата държаха апартамент в модерния Уилямсбърг, Бруклин. Джули бе със светла коса, светли очи и с леко студени черти. Беше с по-скоро нормално тегло, но като всяка себеуважаваща се жена от Ню Йорк Сити имаше комплекси, че е дебела. Може би защото се сравняваше с доста по-слабичката Моника, която бе манекенка, но учеше за хирург. Джеф беше красавец със сини очи и черна коса и винаги ухаеше прекрасно, защото ползваше много скъпа козметика. Той отдавна беше признал, че е гей, пред приятелите и семейството си. Лари бе компютърен специалист и прекарваше повече време в офиса си вместо вкъщи. След работа обикновено излизаше с префърцунената си приятелка Аманда. Истинската му любов обаче бе неговият компютър.

Джули се събуди с ужасно главоболие. Ех, тези „Маргарити“! Тя разтърка слепоочията си и се повдигна бавно. Погледна се в огледалото, о, боже – какъв кошмар! Изглеждаше потресаващо зле. С торбички под очите и с такова тъпо изражение от болката в главата, че чак й се зави свят. На вратата на стаята се сблъска с Моника, която плачеше.

– Загазих го, Джулс. Този път ужасно, много съм тъпа.

– Успокой се, Мо! Какво се е случило, хайде, кажи ми. Искаш ли вода?

– Бременна съм! Бременна, баща ми ще ме убие, а майка ми ще се побърка. А искаш ли да чуеш най-лошото? С Майкъл се скарахме ужасно снощи и той заминава за Франция. Няма да го видя никога повече, как ще имам дете от него? Не знам какво да правя, няма да издържа на всичко това.

– Стига си говорила глупости, Мо, ще се справим, нали аз съм тук, и Джеф, че дори и Лари – опита се да я успокои Джули, но всъщност бе истински притеснена за приятелката си, Моника изглеждаше ужасно изплашена.

Междувременно в опитите си да намери цел в живота Джули се беше записала да учи актьорско майсторство в един нюйоркски колеж и там още първия ден забеляза Ричард. Той беше по-голям от нея, смугъл, висок и много харизматичен, но за момента не й обръщаше внимание и тя не можеше да остави нещата така. Джули веднага си купи ново бельо, рокля, обувки – целия “пакет”. Отиде на фризьор, на маникюр, дори на коламаска и след всички тези усилия изглеждаше, че почти целият град ще бъде в краката й. Същия следобед обаче заваля дъжд, който, разбира се, завари Джули на улицата без чадър. Цялата мокра и с разтичащ се грим, тя избяга в най-близкото кафене. О, не, Ричард седеше на съседната маса и спокойно си пиеше кафето с книга в ръка. Тя се погледна в стъклото на вратата, позабърса грима си и закрачи уверено напред. За нейно щастие кафенето беше препълнено и тя нямаше къде да седне. Приближи се към Ричард.

– Страхотна книга! – каза тя, без да има идея за какво става въпрос в книгата.

Той вдигна поглед и я погледна многозначително, но по устните му се плъзна усмивка. „Няма да се отървеш толкова лесно“, помисли си тя.

– Много съжалявам, че се натрапвам, но няма никакви места, а навън времето е ужасно и се чудех дали мога да седна при теб.

Ричард посочи мястото срещу себе си.

– Заповядай.

– Аз съм Джули – усмихна се тя.

– Знам, Джули.

– А, да, мисля, че учим в един и същ колеж. Ричард, нали? – нервно попита тя.

– Да – потвърди весело той.

Джули разцъфна, значи усилията й не бяха безплодни. Заговориха се и почти не усетиха кога мина времето, обсъждайки музика, книги, кино, театър. Разбраха се дори да вечерят заедно на следващата вечер. Джули се прибра вкъщи сияеща и на вратата се сблъска с Лари, който излизаше с бърза крачка.

– Къде си се запътил, Лари, нали днес ще вечеряме четиримата заедно?

– Да, отивам за вино.

– Не се бави!

В трапезарията Моника и Джеф подреждаха масата.

– Какво му е на Лари, изглежда странен.

– Сигурно има проблем с компютъра. Ако причината е Аманда, едва ли щяхме да забележим – засмя се Джеф.

Моника се справяше доста по-добре напоследък и бе взела решение да запази бебето. Джеф казваше, че той, Лари и Джули ще имат племенниче. Освен това отскоро Моника се виждаше и с един мъж, но той едва ли щеше да хареса новината за бебето. Джеф бе малко депресиран напоследък, защото голямата му любов го беше зарязал заради жена. Засега той се отдаваше на работата си и се мъчеше да забрави Джейсън. Потомък на клан на известни италиански мафиоти, преди две години Джейсън беше се опитал да признае на баща си за наклонностите си, но срещна пълно неразбиране от самото начало и се отказа. Той бе единственият наследник на цялата организация и нямаше как да му позволят подобно унижение. След множество заплахи за живота на Джеф Джейсън най-после се съгласи да се ожени за жена, без да разкрие на партньора си истинската причина за това.

Когато Лари се върна, седнаха на масата, заговориха оживено и сякаш за миг всеки забрави проблемите си. Лари наистина беше скъсал с Аманда, но Джеф беше прав, че всъщност му е кофти, защото са го уволнили.

Няколко месеца по-късно Моника с удоволствие гледаше телевизия на дивана съвсем сама. Беше качила някой и друг килограм и коремчето й си личеше. Терминът й наближаваше и тя най-после бе започнала да се вълнува, че ще става майка. Моника оглеждаше корема си, когато на вратата се звънна. Тя се заклатушка натам, погледна през шпионката и шокирана се взря в човека от другата страна. Беше Майкъл, бащата на бебето, любовта на живота й. Не знаеше как да реагира, нито какво да му каже, но все пак бавно отвори вратата. Той впери поглед в корема й, приближи се и я целуна. Тя се усмихна и го прегърна, толкова й липсваше. Бъдещата майка беше щастлива, но усети нещо странно. Погледна надолу и видя локва в краката си. Беше й изтекла водата.

– Майкъл, ако не ме закараш веднага в болницата, бебетата ще се родят тук и сега. Бързо! – почти изкрещя тя.

– Бебета? – опули се той.

След няколко часа мъки на бял свят вече кротко спяха Крис и Робин, близнаците на Моника и Майкъл. А след няколко седмици цялата компания празнуваше тяхното появяване с шумен купон. Майкъл предложи брак на Моника и всичко отиваше към щастливо ново начало.

Малко по-късно същата вечер, докато отключваше колата си, Джеф усети силен удар по тила. Падна и се сгърчи под силните ритници, които някой му нанасяше в корема. Размазаните силуети бяха три и единият държеше бухалка в ръцете си. След малко Джеф я усети върху себе си. Фигурата го налагаше силно и безмилостно, а след като свърши, го изрита за последно в главата и го остави на асфалта кървящ и едва дишащ. Джеф изпадна в безсъзнание и започна да вижда странни неща. Появи му се образът на Джейсън, който му се усмихваше. Джеф лежа там цели два часа, преди някой да се обади на 911 и да извика линейка.

Вечерта на другия ден Джули тъкмо се беше прибрала от апартамента на Ричард и типично по женски му бе малко ядосана, без да знае защо. Моника я нямаше, беше с децата при майка си, Лари – явно на новото си работно място, а Джеф, макар и нетипично за него, вероятно работеше до късно. Джули се настани удобно пред телевизора и започна да прецъква каналите. Беше й омръзнало от едно и също по телевизията и тъкмо задрямваше, когато звънна домашният телефон. Тя се стресна и погледна часовника си. Кой може да звъни половин час след полунощ? Обаждането беше от болницата и Джули на мига изхвърча от апартамента.

Когато влезе в стаята и погледна към Джеф, той гузно й се усмихна. Тя го прегърна и двамата се разплакаха. Джули остана при Джеф и държейки го за ръка, бързо се унесе. Събуди я звъненето на телефона, беше Ричард. Джули му обясни какво се е случило и каза, че тръгва от болницата. Джеф също се беше събудил и тя му обеща да се върне малко по-късно. Излезе навън, сложи тъмните си очила, но установи, че е забравила ключовете си за апартамента горе при него. Когато вървеше към стаята, видя двама мъже с черни костюми, които се приближаваха към спящия Джеф. Джули се разпищя и двамата мъже побързаха да излязат, като я изгледаха заплашително. Тези хора не се шегуваха. Тя настоя да го изпишат и да премине веднага на домашно лечение. Мафията искаше да убие Джеф и това беше огромен проблем. Джули предложи да се обадят в полицията и да разкажат всичко, може би щяха да им помогнат. Джеф отказа, нямало по-важни от тези хора в града, едва ли полицията ще е от полза.

Лари се прибра точно когато Джули слагаше Джеф в леглото – тъкмо навреме, за да й помогне. Влезе Моника, втурна се към тях и се разрида безутешно – Майкъл имaл рак на панкреаса, чак сега събрал смелост да й каже, децата останали при майка й, а Майкъл отишъл на изследвания. След като тримата около час коментираха ситуацията, Джули и Джеф отново останаха сами. Направиха си обяд, гледаха филм, отново обсъдиха случващото се и установиха, че групата им спешно се нуждае от пари!

„Въображаема реалност“ е риалити формат, създаден, за да спаси бъдещето на телевизията и да върне към екрана зрителите, пренаситени от досадно повтарящото се съдържание. Екип от професионалисти решават да открият десетима участници от целия свят, които се намират в граничен момент от живота си, и да ги изпратят на малък самотен остров, забърквайки ги в многобройни ситуации, без те да знаят, че участват в телевизионна игра. Събитията обаче не се случват по сценарий и претърпяват неочакван обрат – особено след като излизат наяве неподозирани истини и се оказва, че не само екипът обитава острова.
Една история за високата цена на воайорското общество, за начина, по който хората се променят в екстремни ситуации, и за възможността да получиш втори шанс в живота.

ВИЖ

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Въображаема реалност“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *