• "Владетелите" е серия от разкази или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг). Тези етюди извират от тъмното море на несъзнаваното, което всеки един хомосапиенс носи заложено в себе си, плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти. Тази книга е смел, иновативен и напълно самостоен опит да се преразкаже българската съдба през красивия скепсис на литературата - от Аспарух до края на Второто царство. Калин Терзийски посвещава по един разказ за всеки наш владетел, преплитайки историческото си познание със своя мета-поглед и с бясното си въображение. Kрайният резултат е ироничен поглед върху изначалното "българско", съчетан с изстрадания хуманизъм на искреното родолюбие. Тук и само тук ще разберете защо Телериг се колебае, защо Борис I Покръстител се бори да не падне до "Тартара" на своите еротични помисли и защо Михаил ІІ Асен ненавижда света на възрастните. Тоест авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му - първото хрумване след прочитането на историческите факти. Това е нещо като портрет на Личното историческо знание, а не история на действителността. Историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност. Но Калин Терзийски е убеден, че всеки мъдър човек знае: "Действителна история не съществува. Съществува само историята като отпечатък в нашите души. Или казано иначе - без хора, които да се вълнуват от нея и да мислят за нея, които да я преживяват отново и отново - история не би имало". "Владетелите" е едно невероятно пътуване назад към корените, в което нашето "дълбоко родно" - и често травматично - е погледнато през очите на постмодернизма. От Ивайло Цветков – Нойзи Когато Калин Терзийски ме покани за редактор на книгата, която държите, аз си признавам, че се поколебах – не за друго, а защото нямам кой знае колко високо мнение за съвременната българска литература и почти не я следя. Но с Калин ни свързва над 15-годишно on-off приятелство, затова посветих известно време на досегашното му творчество и – за моя приятна изненада – харесах „Алкохол“ и особено сборника „Има ли кой да ви обича“. С „Владетелите“ и това е важно, Калин се „легитимира“ като мъдър, зрял, проникновен писател. И тази книга за мен е не само удовлетворение от непосредственото, но и сякаш оргия на читателското въображение. И на безбройните мои пароксизми, когато съм бил „нероден“. Приятно четене.
  • В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава „на живо“ тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им реакции. Здравка Евтимова ни убеждава, че няма нищо по-нестандартно от един наглед уж стандартен човек. Тук са събрани травмите и катастрофите от ежедневието, любовите и разлюбванията, изневерите, разделите, опрощаванията и отмъщенията... И разбира се, тревогата за децата – отчаяно оптимистичните и смели малки мъдреци, обичани и повечето пъти неразбирани от възрастните. Ала хубавото на лошото е, че за разлика от големите, децата умеят взаимно да се ценят и рабират, великодушни са и оправдават греховете на майките и бащите си. Алберт Бенбасат   Здравка Евтимова е българска писателка, родена в Перник през 1959 г. Завършва английска филология в Университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново. Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Здравка Евтимова живее в Перник, България. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език. През 2015 г. разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания; от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ – 8-и клас. Разказът на Здравка Евтимова „Seldom“ („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ, 2015. Разказът на писателката „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят“. Разказът ѝ „Васил“ е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г.
  • „Кукувича прежда”, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове” на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествувателните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.” Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20. Januar 2013 Христо Карастоянов е български писател, белетрист. Роден е на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол. През 1981 година излиза първата му книга,  белетристичният сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 31 самостоятелни книги (като тази бройка включва и последващите издания, както и електронните книги). Романът му „Аутопия: другият път към ада” е един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014); общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излезе от печат новия му роман „Послепис”. По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.  
  • Тези разкази са писани често по конкретни поводи. Пишех ги така: оглеждам се, погледът ми търси, попада, извършва се странната и невероятна реакция между външно за човека събитие и човешки ум... И аз сядах и написвах за час, за два, за ден един малък етюд, малък къс поезия без рими или както щеш го наречи. А сега дойде време ти, приятелю, да се срещнеш с моя труд. Оцени го по достойнство.  

    Калин Николов Терзийски е роден през 1970 година в София – „Подуяне“. В семейството на инженер-металург и сътрудничка в Профсъюзния институт. Има по-голям брат – Светослав Терзийски, също писател.

    Като дете е силно отдаден на рисуването, с което се занимава и досега – има три самостоятелни изложби.

    През 1984 г. е приет в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София.

    По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил – „Стихове на тъмно“, в компанията на петима приятели, с които създават неформален литературен клуб. Стихотворенията им представляват суров и свободолюбив сарказъм срещу социалистическата литература.

    От 1988 до 1990 г. изкарва двегодишна военна служба на българо-югославската граница. За около пет месеца е художник на Видинския граничен отряд и обикаля цялата северозападна гранична зона – сам и предимно пешком.

    През 1990 г. е приет да следва в Медицинския университет в София. През 1996 завършва медицина с отличие. Още в началото на следването у него се заражда силен интерес към психиатрията. Посещава университетския кръжок по психиатрия до края на обучението си.

    Докато учи, работи като санитар в хирургична клиника, после – като дърводелец в мебелната фабрика на брат си. В последната година от учението си работи като медицинска сестра на две места – в Ракова болница и в психиатричната клиника „Свети Наум“, 4-ти километър.

    На 25-годишна възраст се жени и скоро след това се ражда дъщеря му Калина Терзийска – сега студентка по медицина в Хумболтовия университет – Берлин.

    От 1997 до 2000 г. специализира психиатрия. В същото време работи като лекар в психиатричната болница в Курило „Свети Иван Рилски“.

    Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.

    През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Този период от живота му е свързан с много трудности. Калин Терзийски развива зависимост към алкохола, страда от тежка депресия, загубва всичките си контакти и в продължение на пет години няма постоянна работа и почти никакви доходи. Преживява от спорадични хонорари от вестници и списания. Пише въпроси за телевизионни игри и сценарии за реклами.

    През 2008 г. драстично променя начина си на живот. Сам и без медицинска помощ спира алкохола и наркотиците, започва да се занимава със спорт и самоусъвършенстване. Започва да издава написаните през годините на самота разкази и стихове, като в същото време активно пише нови.

    Успоредно с медицината и писането, още от 1997 г. (с прекъсвания), работи като сценарист в телевизии и радиа. Участвал е в създаването на много от българските телевизионни забавни предавания в годините 1997–2010.

    През март 2010 г. учредява заедно с група водещи сценаристи Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). От 2011 г. е и негов председател.

    В периода 2007–2017 издава двадесет книги: тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа.

  • „За теб, за мен“ е на пръв поглед кримка в стил Агата Кристи. Когато го зачетеш по-внимателно, разбираш, че това всъщност е сериозен роман за хората и техните стремежи. За моралния избор и за пътя към ада, който е постлан с най-добри намерения. Роман за доброто и злото, с прецизен психологически детайл за (не)човешкото у всеки от нас.

    Приятно четене.

      Здравка Евтимова е българска писателка, родена в Перник през 1959 г. Завършва английска филология в Университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново. Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Здравка Евтимова живее в Перник, България. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език. През 2015 г. разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания; от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ – 8-и клас. Разказът на Здравка Евтимова „Seldom“ („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ, 2015. Разказът на писателката „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят“. Разказът ѝ „Васил“ е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г.
  • Пламен Антов (1964, Монтана) е автор на 16 книги с поезия, разкази, пиеси, литературна критика и теория. Последните от тях са „Граници на забавяне“ (2013, белетристика), „Поетът е хтонично същество“ (2015, поезия, фрагменти, фотографии), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016, монографично изследване). Доц. д.ф.н. в Института за литература – БАН.
  • Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е и на романите „Нероденият“ (2009), „Леговището на тъгата“ (2010), „Зверо sapiens” (2011), „Петнайсетият камък“ (2012), „Безкрайната точка“ (2013), „Ключовете от Рая“ (2014), „Деветимата непознати“ (2015) и „Липсващият сън“ (2016). През 2017 г. пиесата ѝ „72“ е сред финалистите в първия конкурс за съвременна българска пиеса на НБУ, на тема „Справедливостта“. Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев“ (2004), „Дора Габе“ (2004), „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2002), „Аргус“ (2002), фондация „Елизабет Костова“ (2012) и др. Нейни произведения са превеждани на чешки, унгарски, руски, арабски, английски език.
Go to Top