• "Опашката" Захари Карабашлиев Най-новата книга на Захари Карабашлиев - „Опашката“ е увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче Павел открива, че докато годеницата му е била в командировка, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Съвсем истинска опашка, за която любимата му отказва да говори. Междувременно той получава и неочаквано предложение – да се включи като кандидат в предстоящите президентски избори. Изкушен да приеме и да поведе страната към нов ред, Павел трябва да направи съдбовни избори. А всяко решение носи своето последствие. „Опашката” съчетава в себе си елементи на дистопичната фантастика, любовния романс, изпепеляващата политическа сатира и драмата на абсурда, превръщайки се безспорно в най-различната и най-смела творба на Карабашлиев. Роман, който ще промени дишането ви и ще ви накара да се замислите. Защото пътят към покварата най-често е осеян с добри намерения. „Опашката” е разтърсващ роман — едновременно нежен, провокативен, забавен, тревожен и безмилостен. Интимен и откровен разговор за измамната красота на илюзиите и пътешествие към най-дълбоките кътчета на човешката душа.
  • "Братовчедката на Зорбас" Рене Карабаш Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане. Георги Господинов ГЛЕДАЙТЕ ИНТЕРВЮТО С ИРЕНА ИВАНОВА В СЕКЦИЯТА ВИЖ
  • “Янус” Валентин Дишев Валентин Дишев е български поет, издател, визуален артист, преподавател по рефлексивна хуманитаристика и журналист. Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982 – 1987). Специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987 – 1990). От създаването му и до 1994 г. е заместник-главен редактор на списание „Критика и Хуманизъм“, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“) . От ноември 2017 г. е главен редактор на издателство „Панорама“ (при Съюза на преводачите в България). Има три самостоятелни изложби с фотографии и картини, както и няколко участия в „общи изложби”. Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2010 г. член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2014 г.; член на журито на Националния младежки литературен конкурс „Си искам живота“ през 2016 г., и на Национална награда „На слънце време“ през 2017 г.], постоянен член на Колегията на Национална награда за литература „Памет“ и член на журито на наградата в нейните пет издания до 2018 година. Член е на СБЖ. Валентин Дишев е създател и собственик на сайтовете Dictum и Кръстопът, които постепенно се превръщат в едни от влиятелните медии за съвременна българска литература. Паралелно с работата си по сайтовете Дишев продължава да води свои предавания в БНР – Радио Благоевград. През 2013 г. за „Страници“ – седмично обзорно предаване за събитията в литературата и литературата като събитие – е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в категория „Представяне на българската книга“. Носител на различни престижни литературни награди,сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ (2017г.) „Янус“ е най-новата му поетична книга. (2020г.)
  • Мартин К. Илиев е роден през 1994 г. в гр. Русе. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Печели 1-ви награди на Националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“ (2018), Националния литературен конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2018),  конкурса „Стоян Михайловски“ (2012) и 2-ра награда на 10-тия конкурс за стихотворение на френски „Provence du jeune poète bulgare“ (2012). Отличаван е в конкурсите на името на Петя Дубарова (Бургас) и Боян Пенев (Шумен). „В печалния хан на дните” е дебютната му книга.
  • Денис Нуф е роден в гр. Разград. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет. Започва да пише разкази още в ученическите си години, когато е публикуван в разградски вестници. Негов разказ е издаден и в алманах „Света гора“, бр. 2014 / 2015 г. През 2017 г. е отличен в раздел „Поезия“ на XL „Национален студентски литературен конкурс Боян Пенев“ – Шумен. Текстове на Денис Нуф са част от „Протуберански“ (2017 г.), сборник на литературно – дискусионен клуб „Емилиян Станев“. „Коридори“ (2019, изд. Scribens) е дебютната му книга с поезия.
  • Христо Мухтанов е роден през 1991г. в Лясковец. Завършва Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново, където за пръв път написва свои стихотворения и участва в литературни четения. Завършва „Макроикономика“и магистратура „Финанси“ в УНСС. Два пъти е сред отличените в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“ (2014 г. и 2015 г.) и веднъж в студентския „Боян Пенев“ (2016 г.). Дебютната му стихосбирка „Опити за еволюция“ (изд. Scribens) излиза през 2017-та. И печели съпътстваща награда от конкурса „Южна пролет“ през същата година. Негови текстове могат да бъдат прочетени и изслушани в онлайн изданията „Кръстопът“ и „Dictum“. Той е част от поетичния кръг около „Хралупата“ – място за изкуство и култура в центъра на София. Негови стихове са публикувани и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия, (2017, „АРС“). Най-новата му книга с поезия – „Триада”(изд. „АРС)  излиза през 2020г.    
  • Светът, който наблюдаваме около нас. Този, в който живеем и този, който усещаме. Това е „Дъно в небето“ – съставът на душата ни. Така представи в поредицата „Младите в изкуството“ дебютна си стихосбирка 21-годишният поет Александър Арнаудов. Той следва „Компютърни науки“ в Дънди, Шотландия. Води и студентско радиопредаване там. През останалото време пише. Кратки стихове, които обговарят вечни теми като любов, смърт, семейство, самота и вяра. С „Дъно в небето“ дава глас на онова, което превзема съзнанието му. Проблемът за времето, младостта, корените на човек, пропадането в дъното, саморазрушаването на същността и изграждането й отново. Александър е носител на награда за поезия от Националния литературен конкурс „Георги Черняков“. Догодина ще бъде и член на журито в конкурса. Редактор е на електронното списание „Нова асоциална поезия“. От стиховете му става ясно, че той е „момче, пропаднало в небето“ и живее в свят, в който „царят на джунглата“ седи до „царя на небето“, а някой някъде „пише стихове за хранителната верига“.
  • ХОТЕЛЪТ НА СПОМЕНИТЕ от Златко Ангелов е психологически роман, съставен от спомени, записани в реалното време на романа. Семейната сага е описана в първо лице, но не като глас на автора, а – на самите характери, с езика на образовани хора. В този автобиографичен роман, създаден с географска и хронологична автентичност в стила на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор, измислената и реално преживяна история се сливат, без явни препратки към живота на автора. В целия текст е втъкана психологическата идея, че човешката душа е идентична с емоционалната памет, която в течение на живота се променя, пречиства от дребното и обогатява непрекъснато и неизбежно. В този смисъл ничия морална биография не е окончателна, докато не настъпи смъртта. Характерите в романа разказват събитията от и чрез паметта си, като дават предимство на спомена за емоциите си пред спомена за обстановката, където са се случили, и обстоятелствата, които са ги предизвикали. Времето в романа е нещо повече от измерение, то е действащо лице.
  • Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е и на романите „Нероденият“ (2009), „Леговището на тъгата“ (2010), „Зверо sapiens” (2011), „Петнайсетият камък“ (2012), „Безкрайната точка“ (2013), „Ключовете от Рая“ (2014), „Деветимата непознати“ (2015) и „Липсващият сън“ (2016). През 2017 г. пиесата ѝ „72“ е сред финалистите в първия конкурс за съвременна българска пиеса на НБУ, на тема „Справедливостта“. Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев“ (2004), „Дора Габе“ (2004), „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2002), „Аргус“ (2002), фондация „Елизабет Костова“ (2012) и др. Нейни произведения са превеждани на чешки, унгарски, руски, арабски, английски език.