-
„Наши хора по класификацията на БКП“ Проф.Вили Лилков „Наши хора по класификацията на БКП“ е безпощадна хроника, която разбива напълно митовете за героичната БКП, за стотиците хиляди невинни жертви на „българския фашизъм“, за робското тегло на българина преди 9 септември 1944 г., за законността на „народния съд“ и справедливата конфискация и национализация на собствеността „в името на народа“. Хроника на времена, привидно останали в миналото, но продължаващи да хвърлят сянка върху българската действителност и до днес. Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Женен, с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедра „Физика“ в МГУ „Св. Иван Рилски“. Проучва в архивите на ДС документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика на БКП след „девети“ срещу националния елит и неговото ликвидиране. Автор е на книгите „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ и „Доблест и наказание“, и е съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора“ и „Погубената България“. -
„Лятото на неудачниците“ Галин Никифоров Завинаги в ягодовите полета, недосегаеми и вечни – банда сополиви, рошави и мръсни, но истински сърцати младежи се гмурват в света, в който още няма компютри, четенето вечер „на фенерче“ е задължително, играта на шах е въпрос на чест, шамарите от бащите се раздават на закуска, бюфетите са лукс, а първата любов предначертава всяка следваща въздишка. Павел, доктор Божко, Влади, Пирона, Гаро, Мариела, Пепа растат, влюбват се за първи път, влюбват се за седми път, отбиват военна служба, женят се, развеждат се, емигрират, следват, работят, уволняват ги, напиват се, изтрезняват, преуспяват и гладуват. Но никога не губят вярата си, че дори и избеляло, детството няма да свърши. Защото „въпреки живота“ – още един сезон предстои и те няма да му се дадат... В „Лятото на неудачниците“ Галин Никифоров, авторът на „Тяло под роклята“ и „Лисицата“, запраща своите читатели право във вечното лято на своето поколение. А романът остава неговата полуизмислена, лична, горчиво-сладка балада за изгубените деца на прехода – онези млади, които вятърът на промяната само привидно не подминава и оставя завинаги приклещени в онова междинно време между „пролетта“ и последвалата „зима“. Искряща в духовитостта си и безмерна в дълбочината си, книгата печели през 2011 г. престижния приз на Национален дарителски фонд „13 века България“ Роман на годината, а сега се появява отново, за да изтупа от прахта миналото и да припомни историята на интелектуалните битници – онези вечно влюбени в литературата, черно-бялата фотография, музиката, младостта и приятелството деца, които никога не порастват. Лятото не започва там, където за пръв път си чел Джак Керуак, Том Кланси и Уилям Бъроуз, слушал си Франк Запа, Джон Колтрейн и Телониъс Монк. Нито пък когато за пръв път видиш полупрозрачната риза на Пепа от Б клас. Лятото не идва и когато за пръв път си се сбил по неясни причини. Не. Лятото идва, когато си поел към мечтите и не знаеш дали ще ги стигнеш. Но пък си осъзнал ролята си на „чирак в живота“ и си намерил добра компания по пътя. -
„Швеге“ Тодор Господинов В духа на ебмлематичните „Власт и съпротива“ на Илия Троянов и „Когато капят кестените“ на Стефан Коспартов, „Швеге“ е роман за първите години на тоталитаризма – история за държавна сигурност, концлагери, горяни, атентати, шпиони и двойни агенти. И навярно един от първите български романи за горяните. „Швеге“ е роман за съпротивата срещу злото, за силата на човешкия дух, за невъзможната любов и за изборите на ръба. Годината е 1950-а. Един млад мъж търси убийците на брат си, но неговият късмет, хем добър, хем лош, го изправя срещу цялата мощ на тоталитарната държава. Следва шеметно препускане, в което читател и герой ще преминат през най-големите ужаси, за да достигнат до така търсената, уж невъзможна, надежда. „Чудна плетеница от художествено родени герои и истински исторически събития. При това от затъмнения исторически период на отчаяните борби след 1944 г. и горянското движение. Съдбата на Швеге е удивителна, а ако някой някога ви каже, че за разлика от другите социалистически страни в България не е имало съпротива, ще ви се прииска да му разкажете тази книга.“ Веселина Седларска „Стъпил на документална основа, този наситен с действие, история и обрати роман разказва за любов, предателство и терор по време на комунистическия режим веднага след 1944 г. Длъжници сме на тези стотици хиляди загубили свободата си, живота си, здравето си, имуществото си; длъжници сме и на първото в Европа организирано движение на горяните срещу червения тоталитаризъм, чиято задача беше първо да смаже човека, по-късно — неговата свобода; а наследниците му в днешни дни и с други средства опитват да убият или подменят паметта за съпротивата му. Затова „Швеге“ е роман и за паметта.“ Захари Карабашлиев -
"Опашката" Захари Карабашлиев Най-новата книга на Захари Карабашлиев - „Опашката“ е увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче Павел открива, че докато годеницата му е била в командировка, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Съвсем истинска опашка, за която любимата му отказва да говори. Междувременно той получава и неочаквано предложение – да се включи като кандидат в предстоящите президентски избори. Изкушен да приеме и да поведе страната към нов ред, Павел трябва да направи съдбовни избори. А всяко решение носи своето последствие. „Опашката” съчетава в себе си елементи на дистопичната фантастика, любовния романс, изпепеляващата политическа сатира и драмата на абсурда, превръщайки се безспорно в най-различната и най-смела творба на Карабашлиев. Роман, който ще промени дишането ви и ще ви накара да се замислите. Защото пътят към покварата най-често е осеян с добри намерения. „Опашката” е разтърсващ роман — едновременно нежен, провокативен, забавен, тревожен и безмилостен. Интимен и откровен разговор за измамната красота на илюзиите и пътешествие към най-дълбоките кътчета на човешката душа. -
"Глиненият цар" Добромир Байчев Внушителeн разказ за едни от най-мрачните страници от българската история – тези на трудовия лагер в Белене. „Елегантна родна реплика на „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг, книгата на Добромир Байчев успява да създаде атмосфера на абсолютно разбиране за епохата. Гестаповските ужаси са заменени с грозната действителност на социалистическите лагери на смъртта. Целият роман е изграден като шахматна партия, в която всеки герой има своя аналог сред черно-белите фигури. От романа не излизаш същия, преоценката е задължителна. Трайните формули се оказват глинени фигурки." Силвия Недкова -
"Братовчедката на Зорбас" Рене Карабаш Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане. Георги Господинов ГЛЕДАЙТЕ ИНТЕРВЮТО С ИРЕНА ИВАНОВА В СЕКЦИЯТА ВИЖ -
„ЖЕНИТЕ ОТ КИНО РОЯЛЪ“ Леа Коен Две години след като „Рафаел“, първият и единствен роман документ за времето между двете световни войни и Българския холокост, се превърна в бестселър и в едно от най-дискутираните заглавия у нас, Леа Коен се завръща с нов исторически трилър. -
„С очите на новородена“ Станка Пенчева Макар подзаглавието да е „Любовна лирика“, стихосбирката представя самата Станка Пенчева далеч по-всеобхватно. Проследява творческия път на поетесата и разкрива вълненията и стремежите на целия ѝ живот, в който както любовта, така и литературата са определящи. Самата поетеса признава: „Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости“. -
"Заветът" Добри Божилов „Капитализмът ме принуди да съм предприемач и добър професионалист във високите технологии. Но вътре в себе си винаги съм знаел, че трябва да бъда писател...“ Добри Божилов -
Очаквайте скоро - "Писатели без издатели". Един специален проект на "bookwar.bg - само български книги". Ние подкрепяме младите автори и сме готови да им помогнем, за да издадат първата си книга. Очаквайте подробности. Следете и страницата ни във Facebook за още информация - bookwar.bg - само български книги. -
"Скитникът на моята душа" Николай Искъров „Той бе дете на Свищов, но бе осиновен от Бургас – градът, в който Николай стана и остана Поет.“ Румен Леонидов Не пропускайте и филма за Николай Искъров . Архивни кадри, снимки, интервюта и видеозаписи, предоставени от регионална библиотека "П.Яворов" - Бургас, БНТ, Румяна Емануилиду - ИК "Знаци" и семейството на Николай Искъров - децата му Мира и Искър. Гледайте в секция “ВИЖ” на bookwar.bg. -
Весела Тотева (1973- 2019) е български журналист и ТВ продуцент. Журналист е от 2000 година. Работила в бТВ (продуцент на „Тази събота“ и „Тази неделя“) и Нова телевизия (последно като продуцент на сутрешния блок „Събуди се“), както и за външни продукции. „Падение и спасение: изповедта на една хероинова наркоманка“, ИК „Жанет 45“ е нейната автобиографична творба. А „Доза щастие” (2019) е филм по нейната книга. -
Тези разкази са писани често по конкретни поводи. Пишех ги така: оглеждам се, погледът ми търси, попада, извършва се странната и невероятна реакция между външно за човека събитие и човешки ум... И аз сядах и написвах за час, за два, за ден един малък етюд, малък къс поезия без рими или както щеш го наречи. А сега дойде време ти, приятелю, да се срещнеш с моя труд. Оцени го по достойнство.Калин Николов Терзийски е роден през 1970 година в София – „Подуяне“. В семейството на инженер-металург и сътрудничка в Профсъюзния институт. Има по-голям брат – Светослав Терзийски, също писател.
Като дете е силно отдаден на рисуването, с което се занимава и досега – има три самостоятелни изложби.
През 1984 г. е приет в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София.
По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил – „Стихове на тъмно“, в компанията на петима приятели, с които създават неформален литературен клуб. Стихотворенията им представляват суров и свободолюбив сарказъм срещу социалистическата литература.
От 1988 до 1990 г. изкарва двегодишна военна служба на българо-югославската граница. За около пет месеца е художник на Видинския граничен отряд и обикаля цялата северозападна гранична зона – сам и предимно пешком.
През 1990 г. е приет да следва в Медицинския университет в София. През 1996 завършва медицина с отличие. Още в началото на следването у него се заражда силен интерес към психиатрията. Посещава университетския кръжок по психиатрия до края на обучението си.
Докато учи, работи като санитар в хирургична клиника, после – като дърводелец в мебелната фабрика на брат си. В последната година от учението си работи като медицинска сестра на две места – в Ракова болница и в психиатричната клиника „Свети Наум“, 4-ти километър.
На 25-годишна възраст се жени и скоро след това се ражда дъщеря му Калина Терзийска – сега студентка по медицина в Хумболтовия университет – Берлин.
От 1997 до 2000 г. специализира психиатрия. В същото време работи като лекар в психиатричната болница в Курило „Свети Иван Рилски“.
Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.
През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Този период от живота му е свързан с много трудности. Калин Терзийски развива зависимост към алкохола, страда от тежка депресия, загубва всичките си контакти и в продължение на пет години няма постоянна работа и почти никакви доходи. Преживява от спорадични хонорари от вестници и списания. Пише въпроси за телевизионни игри и сценарии за реклами.
През 2008 г. драстично променя начина си на живот. Сам и без медицинска помощ спира алкохола и наркотиците, започва да се занимава със спорт и самоусъвършенстване. Започва да издава написаните през годините на самота разкази и стихове, като в същото време активно пише нови.
Успоредно с медицината и писането, още от 1997 г. (с прекъсвания), работи като сценарист в телевизии и радиа. Участвал е в създаването на много от българските телевизионни забавни предавания в годините 1997–2010.
През март 2010 г. учредява заедно с група водещи сценаристи Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). От 2011 г. е и негов председател.
В периода 2007–2017 издава двадесет книги: тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа.
-
„За теб, за мен“ е на пръв поглед кримка в стил Агата Кристи. Когато го зачетеш по-внимателно, разбираш, че това всъщност е сериозен роман за хората и техните стремежи. За моралния избор и за пътя към ада, който е постлан с най-добри намерения. Роман за доброто и злото, с прецизен психологически детайл за (не)човешкото у всеки от нас.
Приятно четене.
Здравка Евтимова е българска писателка, родена в Перник през 1959 г. Завършва английска филология в Университета „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново. Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Здравка Евтимова живее в Перник, България. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език. През 2015 г. разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания; от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ – 8-и клас. Разказът на Здравка Евтимова „Seldom“ („Рядко“) е включен в антологията „Best European Fiction 2015“ („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ, 2015. Разказът на писателката „Твоят ред е“ е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията „Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят“. Разказът ѝ „Васил“ е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г. -
Денис Нуф е роден в гр. Разград. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет. Започва да пише разкази още в ученическите си години, когато е публикуван в разградски вестници. Негов разказ е издаден и в алманах „Света гора“, бр. 2014 / 2015 г. През 2017 г. е отличен в раздел „Поезия“ на XL „Национален студентски литературен конкурс Боян Пенев“ – Шумен. Текстове на Денис Нуф са част от „Протуберански“ (2017 г.), сборник на литературно – дискусионен клуб „Емилиян Станев“. „Коридори“ (2019, изд. Scribens) е дебютната му книга с поезия. -
Остава е българска рок (бритпоп) група създадена през 1991 година, в град Габрово, като студентска група, от Георги Димитров Георгиев – китара, вокал Боян Петков – баскитара и Драгомир Георгиев Димитров – барабани. През 1994 г. излиза първият хит на „Остава“ – „Поля от слънчогледи“. През следващата година – към групата се присъединява Свилен Ноев. Чак през 2000 година Остава издават първия си албум – „Пинг-понг“. От този албум излиза един от най-големите хитове за тогава – „Ще дойдеш ли с мен?“. Песента печели наградата на телевизия ММ за „Най-добра рок-алтернативна песен на 2000 г.“. Вторият сингъл от албума „Мъничко човече“ излиза през 2001г. и печели наградата на телевизия ММ за „най-добра рок-алтернативна песен на 2001 година“. През 2002 г. излиза вторият албум на Остава – „След любов по време на война“. Записан е от „STARS RECORDS“. Най-популярните песни от албума са „Красиви хора“ и „Мини тяло“. През 2003 г. „Остава“ пускат сингъла „Шоколад“, песента постига голям успех. Задържа се шест седмици на първо място в Топ 100 на България, печели наградата на телевизия ММ за „Най-добра рок-алтернативна песен“ за 2004 г. и на БГ Радио за „БГ ПЕСЕН“ за 2005 г. През 2003 г. „Остава“ провеждат голям концерт, който след това е записан като албум: „Любов по време на война“ – LIVE. Албумът получава номинация за „Най-добър рок-алтернативен албум на ММ“ за 2003 г. По-известни сингли от албума са „Огледало“ и „Изтъркан момент“. В края на 2004 г. излиза на пазара четвъртият албум на групата – „Моно“. Той съдържа 11 парчета, сред които емблематичното „Шоколад“, „Моно“ и „Понеделник“, „Merci beaucoup“, „Елвис/Радио“, "Един ден". За периода 2000 – 2005 година групата е многократно номинирана за наградите на БГ РАДИО и телевизия ММ за „Група на годината“. През 2005 г. Остава създават третия сингъл от албума „Моно“ – „Понеделник“. През 2007г. пускат първата си песен изцяло на английски език „Sex In The Morning“ като част от предстоящ албум. -
Христо Мухтанов е роден през 1991г. в Лясковец. Завършва Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново, където за пръв път написва свои стихотворения и участва в литературни четения. Завършва „Макроикономика“и магистратура „Финанси“ в УНСС. Два пъти е сред отличените в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“ (2014 г. и 2015 г.) и веднъж в студентския „Боян Пенев“ (2016 г.). Дебютната му стихосбирка „Опити за еволюция“ (изд. Scribens) излиза през 2017-та. И печели съпътстваща награда от конкурса „Южна пролет“ през същата година. Негови текстове могат да бъдат прочетени и изслушани в онлайн изданията „Кръстопът“ и „Dictum“. Той е част от поетичния кръг около „Хралупата“ – място за изкуство и култура в центъра на София. Негови стихове са публикувани и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия, (2017, „АРС“). Най-новата му книга с поезия – „Триада”(изд. „АРС) излиза през 2020г. -
Нинко Кирилов е роден на 7 декември 1983 г. във Видин. Завършва висше образование със специалност „журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи по специалността си като автор, водещ и редактор в редица специализирани, информационни и лайфстайл печатни, радио и онлайн медии. През 2005 г. печели журналистическата стипендия на името на Стефан Продев. През 2012 г. печели наградата на читателите в конкурса за кратък разказ на Богдан Русев и Радослав Парушев. През 2015 г. печели конкурса на сп. „Ко-миксер“за сценарий на комикс. През 2019 г. печели конкурса за дебютна жанрова литература на издателствата АРС и Scribens, резултат от който е първата му стихосбирка „По-сурово“. Кирилов е създател и идеолог на платформата за неиздавани автори писателибезкниги, която съществува от 2012 г. и на която периодично се организират четения на нови и познати автори без собствени книги. Критиците определят „Двойници и животни“ като „магически реализъм в големия град“, а историите му наричат „претенциозни и непринудени, иронични и тъжни“ -
Свежа Дачева е родена в гр. Нови пазар. Завършила е университета във Велико Търново, специалност "Български език, литература и история". От 1988 г. се установява в гр. Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в Департамент "История на културата" в Нов български университет в София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български ("Скандинавски приказки", "Приказки" - Стриндберг, "Антология на шведската поезия"). През 2006 г. излиза "Шведско-български, българо-шведски речник", който претърпява няколко издания. Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип "За доброто и за лошото момиче", както и на седем поетични книги. Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. В момента работи като преводач, учител по шведски на чужденци, както и по проект, свързан със стари детски игри. От 2003 г. е член на общинския съвет на гр. Стрьомстад и в момента е в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на гр. Гьотеборг. Автор на поетичните книги „Додето с тръбен вик отвърна” (1994), „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „Трева между паважа” (2001), „В очакване на чужденеца” (2002), „Случаен пътник” (2003), „Уча е да бъда Никой” (2016). „Ще се видим пак” е първата ѝ прозаична книга (2019). -
Хайри Хамдан Роден e през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда „Перото“ за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи – 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. -
ХОТЕЛЪТ НА СПОМЕНИТЕ от Златко Ангелов е психологически роман, съставен от спомени, записани в реалното време на романа. Семейната сага е описана в първо лице, но не като глас на автора, а – на самите характери, с езика на образовани хора. В този автобиографичен роман, създаден с географска и хронологична автентичност в стила на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор, измислената и реално преживяна история се сливат, без явни препратки към живота на автора. В целия текст е втъкана психологическата идея, че човешката душа е идентична с емоционалната памет, която в течение на живота се променя, пречиства от дребното и обогатява непрекъснато и неизбежно. В този смисъл ничия морална биография не е окончателна, докато не настъпи смъртта. Характерите в романа разказват събитията от и чрез паметта си, като дават предимство на спомена за емоциите си пред спомена за обстановката, където са се случили, и обстоятелствата, които са ги предизвикали. Времето в романа е нещо повече от измерение, то е действащо лице. -
Йордан Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга. В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура „Паисий Хилендарски“. -
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е и на романите „Нероденият“ (2009), „Леговището на тъгата“ (2010), „Зверо sapiens” (2011), „Петнайсетият камък“ (2012), „Безкрайната точка“ (2013), „Ключовете от Рая“ (2014), „Деветимата непознати“ (2015) и „Липсващият сън“ (2016). През 2017 г. пиесата ѝ „72“ е сред финалистите в първия конкурс за съвременна българска пиеса на НБУ, на тема „Справедливостта“. Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев“ (2004), „Дора Габе“ (2004), „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2002), „Аргус“ (2002), фондация „Елизабет Костова“ (2012) и др. Нейни произведения са превеждани на чешки, унгарски, руски, арабски, английски език. -
Романът „Мария Тертер-Царицата“ обхваща един динамичен, но леко пренебрегван период от българската ни история, изпъстрен с драматизъм и неочаквани обрати, дава много поводи за размисъл. Разказът за тези съдбовни моменти могат прекрасно да обогатят историческите познания на всеки от нас, защото вниманието е насочено към образи от нашето минало, за които „учебният материал“ е силно съкратен. Образът на царица Мария Тертер разкрива една изключителна личност, останала незабелязана във време на силна суета в мъжкото себедоказване, но отдала себе си по своему на България. Заложени като ненатрапчиви акценти, основни човешки потребности – обич в семейството, уют в дома, грижа за възпитанието и образованието на децата, изграждане на ценностна система и отстояване на морални принципи, са приносите на силната жена. Жертвите й дават своя резултат – един силен и достоен цар на измъчената България. Романът е изключително навременен. Той издига понятията патриотизъм и родолюбие, девалвирали напоследък, внушавайки, че за тях са нужни много мисъл, познания и разумни действия, трябва жертвоготовност, за да се брани род, име и родина. Дора Тодорова – историк -
Истории от 90-те е финалната част от вече култовата поредица от тематични антологии на издателство ICU. След Куфарът на брат ми и Бащите не си отиват, тази нова книга с лични истории ще прерови спомените ви и ще ви върне към онова толкова динамично, всепоглъщащо и екстремно десетилетие. Сборникът, със съставител преводачката и издателка Невена Дишлиева-Кръстева, излиза точно трийсет години след датата, която направи 90-те възможни в цялото им еуфорично разнообразие и крайности. Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили… Заедно сме riders on the storm , holy divers и absolute beginners . Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. Издателят изказва искрената си благодарност към Капка Касабова за подкрепата – емоционална, морална и финансова – в издаването на тази книга. I see you, Kapka! -
Йордан Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга. В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура „Паисий Хилендарски“. -
Този сборник се състои от двайсет и два лични разказа за днешния смисъл на думата емиграция и за пътя. В него се говори за езика, на който се чувстваме у дома, за куфарите, които всеки от нас мъкне – независимо дали от тук до съседния град или от една страна в друга. Книга за емиграцията на тялото и емиграцията на душата, за паспортите и границите. В сборника има както текстове от известни български творци като Георги Господинов, Явор Гърдев, Иво Иванов, Капка Касабова, така и изповеди на непопулярни у нас автори, чиито думи обаче докосват по същия личен и разтърсващ начин. Идеята е различни като емоционалност, съдба и нагласи хора да разкажат за своя път, да споделят важни свои прозрения, да отворят своя куфар. Те не са само българи, не са само писатели, не са само дългогодишни емигранти. Сякаш по магичен начин, въпреки своята различност, текстовете си говорят изключително адекватно един с друг, всеки се превръща в продължение на следващия. Най-ценното в този проект е потенциалът му да провокира и у читателя желание за споделяне. Всъщност това се оказа книга с отворен финал, която всеки нов прочит дописва.
