• "Капчици смях" Янко Митев Писмо Мили Дядо Коледа! Пиша ти дълго и тайно писмо, то ще пристигне при тебе самò! Няма да искам чупливи играчки или от плюш животинки да мачкам. Искам да имам най-истинска котка! Мама не дава и да се издума, щото, обаче, килима, зокума, маси, пердета и някакви вази, още - микроби, бацили... фантасмагории и алергични истории разни. Уж детето си много обича, грижи се и подир него все тича, все го прегръща и го целува – котка обаче не му купува! Истинска, дето е жива, даже да не е красива, даже да бъде рошава, дива, с мен тя ще бъде щастлива! Моля те, донеси я! Янко Митев
  • "Бяла приказка" Валери Петров Досега творбата е излизала самостоятелно само веднъж – през 1977. Читателите я познават и като част от сборника „Пет приказки” (1986), заради който през 1988 Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. "Бяла приказка" пренася децата високо в бялата планина, в една малка метеорологическа станция, където живеел стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение... "Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси; пръв и без да се запита прав ли си, или не си."
  • За зайците и хората Разказването е един от най- хуманните човешки актове, а създаването на приказки за деца е най-естественият начин да споделиш любовта си към живота и към онези, които му дават смисъл! В прелюбопитната книга „Заешки истории” от Емилия Цанкова се разказва за чудеса в цели осем части. Първото чудо е умната и любознателна Ема, за която е предназначена приказката. Това е внучката на авторката – активна участничка в сътворяването на историите. Второто чудо е свързано със сюжетната линия: в заешкото семейство очакват да им се родят четири дечица, каквато е традицията! Пак според нея и имената на бъдещото потомство вече са измислени – децата ще носят имената на своите баба и дядо по бащина и по майчина линия! Но се случва чудото! Вместо четири зайчета се раждат цели шест! Чудо, с което всички в семейството и двете неочаквани дечица (момче и момиче) ще трябва тепърва да свикват! На всичко отгоре, за тях не е предвидено нищо – нямат си детска стая, легълца, имена. Извънредната ситуация изисква извънредни мерки! И ако все пак татко Зайко бързо се заема да построи най-мъничката стая, най-мъничките легълца за своите рожби, то никой не дава имена на мъничетата! А нямаш ли име – все едно не съществуваш! Даването на име на дете е изключително важен момент в човешкия свят. Името е свързано с опазването и продължаването на рода! И ако малкото момиченце някак естествено в живеенето получава името си Фани, то не така просто стоят нещата с момченцето! Зайчето расте, но никой не го кръщава, докато един ден то си избира само прекрасното име Питър! В човешкия свят това се нарича инициация! Избираш сам името си, когато е настъпил моментът да преминеш от едно ниво на съзнанието към друго – по-висше! В случая инициацията е вътрешна потребност и узряване, но има и външна намеса – старата Га, която е и учител, и приятел на Питър! Тази приказка за деца всъщност е приказка за порастването на децата, за взаимоотношенията в семейството и околния свят! В хода на повествованието се утвърждават общочовешки принципи и прозвучават доказани истини: да се правят икономии и да не се изхвърлят хубавите парчета плат; който иска да оцелее в този жесток свят, трябва да бъде образован и още, и още... Споделянето на опит с твоето собствено потомство чрез разказване – е задължително за оцеляването на рода и продължението му! Желанието да се идентифицираш – е потребност да заявиш уникалната си и неповторима личност! Книгата "Заешки истории" е познание и любов! Диана Вълчева – драматург “Заешки истории” Емилия Цанкова