-
Коледният случай на детектива Филип Сотир Гелев и Пенко Гелев Това е Хули, котката на известната актриса Доли Блу, която изчезна (котката, не актрисата). В града са изчезнали още стотици котки, което си е същинска мистерия. Детективът Филип и неговият помощник, кучето Дарвин, са наети да я разгадаят. Случаят се оказва много по-заплетен от очакваното и тримата (кой е третият, предстои да разберете) започват разследване, което ще ги въвлече в опасно приключение. Ще успеят ли да спасят себе си, Коледата, а и целия свят? Популярните български писатели, художници и аниматори Сотир Гелев и Пенко Гелев отново изненадват децата с нова съвместна книга. „Коледният случай на детектива Филип“ е история за необичайно разследване на странни отвличания на... котки. Сотир Гелев и Пенко Гелев са едни от най-нетрадиционните и оригинални български творци. Освен писатели, автори на комикси, художници и илюстратори, те са създатели на анимационни филми, представени на различни кино фестивали във и извън България. Сотир и Пенко са носителите на редица литературни отличия – националната награда „Константин Константинов“, „Златен лъв“, награда „Перото“, „Христо Г. Данов“ и др. Под логото на „Ентусиаст“ излизат заглавията им „Приспивни песни за феи и чудовища“, „Как Лора се научи да брои до десет“ „Виола“, „Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ и поредицата за Илийчо и Август. -
„Еми и Крадецът на сенки“ Марин Трошанов „Еми и Крадецът на сенки“ е сърцата, понякога мрачна, но мъдра история за две деца, които идват от различни светове, но са готови на всичко, за да помогнат на хората, които обичат. В софийски квартал някъде между гористия парк, реката и старите гробища живее Виктор. В тесния апартамент, който дели с родителите си, по-малката си и досадна сестра Софи, вечно подпийналия си чичо и любимата си баба Евдокия, той рядко може да остане насаме с мислите си, а книгите са се превърнали в единственото му спасение. Докато на прага на поредната самотна лятна ваканция, прекарана при баба му и дядо му край морето, момчето не се сблъсква с Еми – дъщерята на Радост и Тъга, чиито коси греят във всички багри. Двамата се оказват въвлечени в опасно приключение из непознати и страшни земи, за да надвият Меркулион – могъщ магьосник, чиято вълшебна флейта издава тъй обсебващи и неустоими звуци, че който ги чуе, бива запленен и безпомощен, а сянката му напуска тялото и става притежание на коварния чародей. Но могат ли едно неуверено момче и момиче, неовладяло докрай собствената си магия, да се превърнат в герои и да спасят световете, на които принадлежат? -
"Капчици смях" Янко Митев Писмо Мили Дядо Коледа! Пиша ти дълго и тайно писмо, то ще пристигне при тебе самò! Няма да искам чупливи играчки или от плюш животинки да мачкам. Искам да имам най-истинска котка! Мама не дава и да се издума, щото, обаче, килима, зокума, маси, пердета и някакви вази, още - микроби, бацили... фантасмагории и алергични истории разни. Уж детето си много обича, грижи се и подир него все тича, все го прегръща и го целува – котка обаче не му купува! Истинска, дето е жива, даже да не е красива, даже да бъде рошава, дива, с мен тя ще бъде щастлива! Моля те, донеси я! Янко Митев -
"Бяла приказка" Валери Петров Досега творбата е излизала самостоятелно само веднъж – през 1977. Читателите я познават и като част от сборника „Пет приказки” (1986), заради който през 1988 Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. "Бяла приказка" пренася децата високо в бялата планина, в една малка метеорологическа станция, където живеел стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение... "Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси; пръв и без да се запита прав ли си, или не си." -
За зайците и хората Разказването е един от най- хуманните човешки актове, а създаването на приказки за деца е най-естественият начин да споделиш любовта си към живота и към онези, които му дават смисъл! В прелюбопитната книга „Заешки истории” от Емилия Цанкова се разказва за чудеса в цели осем части. Първото чудо е умната и любознателна Ема, за която е предназначена приказката. Това е внучката на авторката – активна участничка в сътворяването на историите. Второто чудо е свързано със сюжетната линия: в заешкото семейство очакват да им се родят четири дечица, каквато е традицията! Пак според нея и имената на бъдещото потомство вече са измислени – децата ще носят имената на своите баба и дядо по бащина и по майчина линия! Но се случва чудото! Вместо четири зайчета се раждат цели шест! Чудо, с което всички в семейството и двете неочаквани дечица (момче и момиче) ще трябва тепърва да свикват! На всичко отгоре, за тях не е предвидено нищо – нямат си детска стая, легълца, имена. Извънредната ситуация изисква извънредни мерки! И ако все пак татко Зайко бързо се заема да построи най-мъничката стая, най-мъничките легълца за своите рожби, то никой не дава имена на мъничетата! А нямаш ли име – все едно не съществуваш! Даването на име на дете е изключително важен момент в човешкия свят. Името е свързано с опазването и продължаването на рода! И ако малкото момиченце някак естествено в живеенето получава името си Фани, то не така просто стоят нещата с момченцето! Зайчето расте, но никой не го кръщава, докато един ден то си избира само прекрасното име Питър! В човешкия свят това се нарича инициация! Избираш сам името си, когато е настъпил моментът да преминеш от едно ниво на съзнанието към друго – по-висше! В случая инициацията е вътрешна потребност и узряване, но има и външна намеса – старата Га, която е и учител, и приятел на Питър! Тази приказка за деца всъщност е приказка за порастването на децата, за взаимоотношенията в семейството и околния свят! В хода на повествованието се утвърждават общочовешки принципи и прозвучават доказани истини: да се правят икономии и да не се изхвърлят хубавите парчета плат; който иска да оцелее в този жесток свят, трябва да бъде образован и още, и още... Споделянето на опит с твоето собствено потомство чрез разказване – е задължително за оцеляването на рода и продължението му! Желанието да се идентифицираш – е потребност да заявиш уникалната си и неповторима личност! Книгата "Заешки истории" е познание и любов! Диана Вълчева – драматург “Заешки истории” Емилия Цанкова
