„От болката ми е светло“
Цвета Иванова
Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и „щастлива къща“, жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата.
Ива Спиридонова
„От болката ми е светло“
Цвета Иванова
Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и „щастлива къща“, жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата.
Ива Спиридонова
Той е всичко! И има безброй имена.
До едно са излишни. И малки.
Няма никакви скрупули. Нито вина.
И предвижда живота глобално.
Той е толкова тих. И е толкова сам,
че обича съвсем нелогично.
И защото е всичко – е много голям
и живее разпръснат на срички.
Има много лица и прилича на нас,
но разбираме, щом си отидем.
Само в тихото шепне, защото е глас –
кехлибарено-мек и невидим.
И е толкова благ, че когато сме зли,
се разплаква в очите на ближен.
Той е всичко! Но даже и него дели,
за да може прозрачно да вижда.
Той е много висок. Затова ни личи,
колко всъщност (без Него) сме слаби.
И понеже ни вижда с еднакви очи,
любовта му е – колкото трябва.
____________________________
ПРОСТО ДЕЛНИЧЕН ДЕН
Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов.
Всяка мисъл е дребна. Всяко чувство – кълбо.
Търкулни го към мене. Да искри! Да искри!
Нека мракът простене и докрай изгори.
Още десет минути и ще лумне денят,
ще ми стане уютно в динамичния град.
Но сега е тревожно. Разпилявам коси
и по твоята кожа плъзгам пръсти-лози.
Лудостта се протяга с вдъхновени очи.
Трябва вече да бягам. Любовта си личи.
И денят се търкаля между тебе и мен
като кръг портокалов съвършен. Съвършен!
_______________________
СРЕДНОЩНО
Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим,
с дъха си ще рисуваме запалени огньове.
Това ще ни е църквата небесно-автентична
и в нея ще прошепваме най-искреното слово.
Очите ни – съзвездия – умират и се раждат,
не гледай вече в ниското, че свят ми се завива.
Дъхти така, че булото на всичко маловажно
се свлича като звезден прах по лъскавата грива.
Красиво е! Усещаш ли, тревата ни прегръща –
преливащо, поглъщащо. Забравяме кои сме.
Свещено е зеленото и толкова могъщо,
че щом си тръгнем призори, с роса ще се разлисти.
_______________________
ИЗПЛАКАНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите.
Оттатък всички са сити.
В земята черна преливаме
за всеки небесен жител.
Черно е виното, ангели.
Сладко-горчиво от мъка.
Елате да ни нахраните
с небесната си заръка.
От болката ми е светло.
Живите страдат. Човешко е.
Небето плаче над свещите
с очите чисти на цвете.
Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и „щастлива къща“, жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата.
В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на „сладкия хляб“, а любимите хора са „дъга, тишина и посока“.
Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота – цял, завършен, несъвършен… човешки. Остава само да го видите през палитрата на нейния талант. А тя владее цветовете на истината.
Ива Спиридонова
Цвета Иванова е родена през 1970 г. в гр. Шивачево, Сливенска област. Завършила е Медицинския университет в Стара Загора, специалност „Управление на здравните грижи”. Живее и работи в гр. Сливен. Автор на поетичните книга “Църква за птици” (2016) и „От болката ми е светло“ (2020).
Отзиви
Все още няма отзиви.