Репортаж от седмото небе

„Репортаж от седмото небе“
Рада Асенова

Светът изглежда нереален
като от бутилка, две сира,
като на нямо кино,
където съм единствения зрител.
Дишай. Жива си.

Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълъг период от време ми се наложи вместо с думи да пиша с цифри. Така завихрена от хаоса на дните, се опитвах да го вкарам в някакъв ред. И сега продължавам да пиша с цифри – счетоводител съм, но ползвам букви за своите стихове и проза. Така съм цяла. Вярвам, че винаги е време да сбъднеш мечтите си.
Рада Асенова

Тази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова.
Симеон Аспарухов

Категории: ,

ЧЕТИ

КИСЛОРОД

 „Жива си! Спокойно… Дишай!“
„Вятър и мъгла“
Бела Бенова

Дишай. Жива си.
Повтарям като мантра.
Росата, появила се по миглите,
воал разстила пред очите
и бавно, бавно се стича по бузите,
размазва грим, мечти и спомени.
Светът изглежда нереален
като от бутилка, две сира,
като на нямо кино,
където съм единствения зрител.
Дишай. Жива си.
Нищо, че силно боли всяка частица
от душата и тялото
и се разпадаш
и не знаеш кое са парченца
и кое – цяло.
Жива си. Дишай за бога, момиче!
На малки глътки,
една по една.
Полека поемай нежния въздух.
Само не спирай.
И когато в теб отново
заблещука пламъка,
дълбоко вдишай и го разгори –
да стане огнище.

Дишам. Жива съм.
И още обичам,
дори повече.

ЛЮБОВЕН ПЕЙЗАЖ

Път, ширнал се към залеза,
лениво се провира между хълмовете –
завой след завой.
Следи от катун край него.
Вятърът носи протяжната
мелодия на изгубило
любовта си сърце.
Тропот на копита
на, сънуващи свободата,
бивши диви коне.
Насред асфалта, не се и замислям как,
си е пробило път и е цъфнало цвете…

Неговата любов се е случила.

ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ!

„ До дъно ги изпихме чудесата.
И нямаше какво да се повтори.“
Камелия Кондова

И когато чудесата свършиха,
не се познахме.
Уж беше същото,
а аз бях парченце зима,
ти – герой от друг сезон.
В нашия – страницата с бъдещето ни
остана ненаписана.
Сега, преди да продължа,
ще седна за последно сред отсъствията.
Но ти не спирай – няма ни назад.

Нищо, че в мен си остава натрапчив въпросът:
Кого ли след теб ще опаря със студ?

ХАОС

„Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си,
за да може да роди танцуваща звезда.“
„Тъй рече Заратустра“
Фридрих Ницше

В стремежа си да се открия в хаоса,
очите ми са уморени.
Наред със бликащата радост,
съзирам палеща тъга.
Усещам аромата на цветята,
ведно със болката от тръните.
Усмивките от бляновете сбъднати
и сълзите от счупени мечти.
И мисля си: редът е в хаоса,
а хаосът заражда се в реда.
И изборът, напук на мъките,
да бъдеш истински щастлив.
Светулките, забързани нанякъде…

И се роди танцуваща звезда!

В „Репортаж от седмото небе“ има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването.
За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се случи и на ближния. Рада Асенова има всичко това и още нещо – думите, с които пише своите светли приказки за доброто. И репортажите си за звездните празници там горе, на небето. Седмото.
Ива Спиридонова

Тази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова. Истории са – действителни и биографични, но не разобличаващи личността или литературния образ, а огледални. Рикошет от точни и очаквани думи. „Репортажът“ разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви… Всичко, което се намира под едно небе е познато и близко, очакване, сбъдване, изживяване – то стои и наблюдава как се справяме и колко още можем. Защото оттам идваме и там се връщаме. Точно така. На седмото небе. Заслужен кръговрат и прегръдка от вселената. Рада Асенова вярва в това, аз също. И не сме сами.
Симеон Аспарухов

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Репортаж от седмото небе“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *