Вълнения

Тези разкази са писани често по конкретни поводи. Пишех ги така: оглеждам се, погледът ми търси, попада, извършва се странната и невероятна реакция между външно за човека събитие и човешки ум… И аз сядах и написвах за час, за два, за ден един малък етюд, малък къс поезия без рими или както щеш го наречи.

А сега дойде време ти, приятелю, да се срещнеш с моя труд.

Оцени го по достойнство.

 

Калин Николов Терзийски е роден през 1970 година в София – „Подуяне“. В семейството на инженер-металург и сътрудничка в Профсъюзния институт. Има по-голям брат – Светослав Терзийски, също писател.

Като дете е силно отдаден на рисуването, с което се занимава и досега – има три самостоятелни изложби.

През 1984 г. е приет в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София.

По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил – „Стихове на тъмно“, в компанията на петима приятели, с които създават неформален литературен клуб. Стихотворенията им представляват суров и свободолюбив сарказъм срещу социалистическата литература.

От 1988 до 1990 г. изкарва двегодишна военна служба на българо-югославската граница. За около пет месеца е художник на Видинския граничен отряд и обикаля цялата северозападна гранична зона – сам и предимно пешком.

През 1990 г. е приет да следва в Медицинския университет в София. През 1996 завършва медицина с отличие. Още в началото на следването у него се заражда силен интерес към психиатрията. Посещава университетския кръжок по психиатрия до края на обучението си.

Докато учи, работи като санитар в хирургична клиника, после – като дърводелец в мебелната фабрика на брат си. В последната година от учението си работи като медицинска сестра на две места – в Ракова болница и в психиатричната клиника „Свети Наум“, 4-ти километър.

На 25-годишна възраст се жени и скоро след това се ражда дъщеря му Калина Терзийска – сега студентка по медицина в Хумболтовия университет – Берлин.

От 1997 до 2000 г. специализира психиатрия. В същото време работи като лекар в психиатричната болница в Курило „Свети Иван Рилски“.

Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Този период от живота му е свързан с много трудности. Калин Терзийски развива зависимост към алкохола, страда от тежка депресия, загубва всичките си контакти и в продължение на пет години няма постоянна работа и почти никакви доходи. Преживява от спорадични хонорари от вестници и списания. Пише въпроси за телевизионни игри и сценарии за реклами.

През 2008 г. драстично променя начина си на живот. Сам и без медицинска помощ спира алкохола и наркотиците, започва да се занимава със спорт и самоусъвършенстване. Започва да издава написаните през годините на самота разкази и стихове, като в същото време активно пише нови.

Успоредно с медицината и писането, още от 1997 г. (с прекъсвания), работи като сценарист в телевизии и радиа. Участвал е в създаването на много от българските телевизионни забавни предавания в годините 1997–2010.

През март 2010 г. учредява заедно с група водещи сценаристи Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). От 2011 г. е и негов председател.

В периода 2007–2017 издава двадесет книги: тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа.

ЧЕТИ

ВИЖ

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Вълнения“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *