Без(д)умие

„Без(д)умие“
Красимира Макавеева

Разминати по стръмни вертикали,
мълчим със теб, убийствено мълчим.
Каквото имахме, сме го раздали,
каквото нямахме – си го таим.
……………………………

Преди сърцата ни да доизстинат,
ужасно дълго време ще мълчат.

„ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПРОЧИТ
Има такива любови! И… слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ù поднеса моите съболезнования. Защото Поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ù стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И… дано твоите сърца да са достатъчни, Читателю, защото независимо дали ще си „безумен“ или „бездумен“ – няколко сърца ще ти трябват.“
Камелия Кондова, редактор