Имам толкова недовършени сънища

Имам толкова недовършени сънища
Биляна Гецова

ВСЯКА НОВА ГОДИНА започвам с куп обещания:
да поливам цветята и да стана по-слаба
да приемам живота – цял и с всичките очертания,
да науча ръцете да замесват сами хляба,
да намеря вода и в най-сухия кладенец,
да живея с усмивка и когато денят е навъсен.
Цяла пълна година – правя всичко! Не става!
Вече три пъти режа – все е малко и късо…

В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира „нескафе с мляко“, придружено от „аромат на филийки“ и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич.
Ива Спиридонова, редактор

Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци.
Симеон Аспарухов

Категории: ,

ЧЕТИ

ЕДИН СНЕЖЕН ЧОВЕК закъснява след зимата
и през март, там, в градината, си остави багажа.
Още няколко дни студ очаквам да има –
в сряда връща се слънцето. Някой все ще му каже
да изтича навън и билет да си вземе,
да надраска адреса си с тебешир на улука.
Посинява синчеца с новата диадема.
Разбърборва се утрото с любопитни капчуци.

ВСЯКА НОВА ГОДИНА започвам с куп обещания:
да поливам цветята и да стана по-слаба
да приемам живота – цял и с всичките очертания,
да науча ръцете да замесват сами хляба,
да намеря вода и в най-сухия кладенец,
да живея с усмивка и когато денят е навъсен.
Цяла пълна година – правя всичко! Не става!
Вече три пъти режа – все е малко и късо…

ЛЮЛЯКЪТ РАЗЦЪФТЯ. Малки плахи цветчета
лилавеят до къщата и прегръщат деня.
Нещо ново и живо разтуптява сърцето ми,
изкрещава и стряска зимната тишина.
Нещо младо, зелено – непознавало жажда,
бърза да ме намери, светлина да измоли.
Зимата си отива. Сянка в къщата вгражда,
дом да има по-сигурен малката пролет.

ЩЕ БЪДЕ ПРОЛЕТ, а дали ще бъде,
зависи от прогнозата за времето,
защото дните, хукнали надолу
търкалят се и бързат да поемат
от слънчевите обещания след осем
и скрили са се под юргана, и умуват,
защо и как от сутринта краката боси
дори в топлинките треперят и студуват.
Дори кафето има малко вкус на зима
и само календара убеждава,
че идва пролет, идва слънце, има
от хубавото – дето заслужаваш
да те прегърне, да те стопли, приласкае,
за да не чакаш как мъглата ще се вдигне.
Кога ще дойде? Времето си знае.
Когато има време, ще пристигне.
Щом може – ще рисува с пръсти
и за дърветата ще наплете зелени шапки.
Сега не вярваш – всичко ни е втръснало,
понеже сивотата вече е навсякъде,
понеже пише си меланхолични строфи
и даже утрото самó не ги прочита;
понеже постно е менюто ни – с картофи,
но спазваме го строго до Великден,
понеже други пътища не знае
и по инстинкт се движи: спира, бяга.
Десети март е, няма нужда да мечтаеш,
до дни ще дойде пролет. Сигурно е, вярвай!
Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че „ще бъде пролет“, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. „Мъничко време“, в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют…
В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира „нескафе с мляко“, придружено от „аромат на филийки“ и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич.
Оставяйте нарочно сънищата си недовършени, ни казва Биляна Гецова с топлината на своята поезия. За да има винаги още един любим човек, едно лято и една магична нощ за очакване. И утро, заискряващо след нея.
Ива Спиридонова, редактор

Във втората поетична колекция, която Биляна Гецова предлага на своите читатели, а именно „Имам толкова недовършени сънища“, продължава снежната приказка, която по най-вълшебен в простотата си начин отстъпва място пред красотата и силата на останалите сезони.
Тя предлага билет за „навън“, където се разполага най-дългото утро, в което първите думи произнасят непозналите жаждата цветя, където слънчевите зайчета крият хладните спомени в полета си. Вдишвайки от сутринта с пълни гърди, се издига порасналото слънце и все повече във въздуха заухава на липа, светлосиньото небе намигва към всеки широко отворен прозорец, от който се разбягват тишините и мрачните одежди.
Къкрят чайниците и рисуват с пара между дърветата, бурканчето с мармалад е загубило капачката си, дъждът се придвижва плахо превит, всяко листенце е обърната лодка, а в локвите се отразява юни. Намаслени корички и черешови дни падат в обятията на ненаситния детски поглед, времето изчезва от циферблатите, всичко е зад пръски от вода, картина е дъгата, улиците са в музика.
А когато градушката прибере слънцето, птиците поемат маршрутите си и меланхолията оцапа първия лист от книгата, тогава любовта идва от топлото. За да стопли съня, за да не чака края, за да предложи вино и две чаши, за да остане и бурята вдъхновение. Тогава отново някой започва да рисува със сняг летния бяг, тогава звукът се превръща в алегро, в стакато, отново мирише на откъснати липови цветове, снегът рисува очи, после още едни, после добавя и малко момиче и топло става и в най-мразовитите дни. Така минават дванайсетте месеца, дано догодина позволите да добавим и куче.
Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци.
Симеон Аспарухов

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Имам толкова недовършени сънища“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *