Дървото на спомена

Дървото на спомена
Людмила Миндова

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и др.

„Дървото на спомена“ припомня автори, литературни сюжети, културни пластове – но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра – всъщност те се превръщат в етически залог на поезията, доколкото паметта тук е осмислена именно като морален дълг: „Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек“.
Ани Бурова

Категории: ,

ЧЕТИ

ДЪРВОТО НА СПОМЕНА
На Данило Киш

Един стар мъж (ще скрия неговата националност,
защото в случая не е това най-важното)
решил един прекрасен ден да засади смокиня.
Тогава точно покрай него минал пътник
(и неговата националност тук ще скрия,
по същите причини като горе)
и най-чистосърдечно (може би) попитал:
Защо садиш смокиня, ще си мъртъв,
когато тази мъничка фиданка върже?
Тогава старецът му казал просто (може би):
Когато бях дете, ядях смокини,
защото някой друг ги беше засадил по-рано.

P.S. Така свети, Данило, твоето дърво на спомена
за бащите без гроб… За бащите-градини.

ДНИ КАТО ТОЗИ

Вземат ти всичко каквото успеят да вземат.
Точно в дванайсет на обед нападат и винаги в гръб.
Ти не очакваш и падаш в тревата, а съседите гледат
как се блъска викът ти безпомощно в стария дъб.
Как изобщо успяваш при този кошмар да извикаш,
откъде при скована от ужас уста този глас като гръм?
Знаеш само, че нищо не знаеш и нищо не питаш,
както себе си гледаш в тревата отстрани като в сън.
Никой няма да дойде на помощ и сам ще се справиш,
криво-ляво ще стъпиш отново на твърда земя,
после бавно ще тръгнеш към вкъщи и почти ще измамиш
своя вътрешен глас, че си струва да вярва в деня.
Има дни като този, след които нощта е безкрайна.
Ако свърши – това е любов. Но дали е случайна?

СНЯГ

Не забравяш момента, когато за пръв път не заплака от болка.
В този ден ти преглътна веднъж и завинаги всичко.
Чисто белият сняг от екрана заваля върху пода на стаята
и разбра, че вали самота и че думите стават излишни.
После всеки детайл от живота изживя предварително
в тези няколко часа ли – дни ли – убийствена вечност.
И когато накрая се съмна, ти нямаше никакви сили
и не вярваше вече изобщо на нищо и в никого.
И когато сред толкова сняг се уплаши от себе си
и усети, че пътят не свършва, а всъщност започва,
ти затвори очи и тогава си спомни за близките
и реши да не чакаш вратата сама да се пръсне
Просто скочи тогава, отключи и се втурна надолу
да прегърнеш жената, от която започва животът.

ЧУПЛИВО

Който разбира нещо от любовта, пръв да се обади.
Аз нищо не разбирам и си го признавам. И вероятно
точно затова обичам. Обичам невъзможното, обичам
онова, което имам и което вече нямам. Обичам живите.
Обичам мъртвите. Обичам всеки кратък миг на тишина.
Обичам нежността, когато дъщеря ми казва „нежност“.
Обичам мъничките й ръце, които ме прегръщат,
усукват се около врата ми и само след секунда
вече ме замерят с плюшени мечета или каквото падне.
Обичам начина, по който се усмихват само майките
и светлината в кротките им погледи те озарява някой ден
така, че – ако ще през ад да минеш – но и ти ще станеш майка.
Обичам тази счупена играчка между нас, когато се прегръщаме
и вече нищо не разбираме. Обичам надписа: „Чупливо от любов“.

МЪЛЧАНИЕ

Как по друг начин да говориш за глада освен с мълчание,
ако мълчанието и гладът ни превръщат в изкуство.
Ако болката от отсъствието е най-старото човешко състояние,
сърцето няма как да не знае – личният опит е белег, чувство.
Сърцето няма как да не знае – по глада се познаваме
и в кошмара, когато след раздяла започваш от нищото
и се мислиш за нула, кръгла нула… Ей така се съмняваме
не в света, а в живота и в себе си – ние, излишните.
Затова се опитвам да помня: не умираш от загубата,
но когато задълго остане без обич и радост, душата умира.
Затова – с пълни шепи на крадец и на просяк раздавай,
и преди още някой да каже: „Изчезвай!“, остави го на мира.
Гол и бос си тръгни и недей да се тровиш с обиди.
За глада замълчи! Който трябва да види, ще види.

НЯКОИ НЕЩА

Това момче е момче, което не знае,
че външно изглежда на пет, а вътрешно
на приблизително деветдесет. Не говорим за
сърце, черен, бял дроб, панкреас, бъбреци,
а за онзи фантомен крайник – душата,
който никой не знае къде е… Но боли.
Това момче е момче, което е всъщност
на седем, макар че е видяло вече всичко.
Или поне ужасно много. Вчера цял ден с екипа
се опитвахме да го спасим. Накрая си тръгнахме,
без да сме открили изход. Сега държа в ръцете си
вързоп от изпокъсана хартия. Дадоха го на мен –
не защото зная как, а защото не зная.
Някои неща не се залепят с тиксо.

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и др.
Автор е на стихосбирките „Блус по никое време“ (2010), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016), както и на литературоведските книги „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и „Другата Итака. За дома на литературата“ (2016). Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия.
През 2017 г. издателство „Изток-Запад“ публикува нейния „Роман за името“, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Дървото на спомена“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *