Суматоха

Йордан Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга.

В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура „Паисий Хилендарски“.

ЧЕТИ

Суматоха

Пиеса в две части

Забележка:

Въодушевени от възникването на суматохата във втората част, героите не само всеки по своему вземат участие в нея, не само се различават в оценките си за суматохата, но я произнасят и по различен начин. Например: суматоха; сюматоха; соматоха; сумайтоха; схуматоха; сумахота; схимитоха; схюмитоха; сумутоха; сомейтоха; саметоха и т.н.

 

 

Първа част

Гора. Разсъмване, музика, кукуригане на петли. По дърветата са окачени кукерски маски. Чува се глас, който мами една крава: „Я, я, я, яаааа! На́, Цонке, на́, Цонке! На́, наааа!“. На сцената излиза  Араламби с фенер и въже. Подире му върви Гоца.

 

ГОЦА. Ще продам прасето. Само ми яде храната. Колкото повече яде, толкова ли става на трион и му расте зурлата.

АРАЛАМБИ. То е сръбска порода. Те, тия сръбски свине, не пълнеят.

ГОЦА. Ти остави, че не пълнее, ами щурее. Оня ден се загуби, та се пребих да я търся тая пърлица.

АРАЛАМБИ. Стока се не губи! На́, Цонке, на́, наааа!

ГОЦА. Стока се не губи, ама то туй не е стока. Жената вика, че го пуснала от кочината, да се изтича, и то изчезнало. Изчезна, вика, и го няма. Обиколих селото — няма го. Да не е игла, та да изчезне! От- бих се в кръчмата, разпитах този и онзи, да не би да са го виждали, ама къде ще го видят, то вече се стъмнило! Мамка му и прасе, къде да го диря! Ако се е набутало в гората, ще го изядат вълците!

АРАЛАМБИ. Няма да го изядат. Сръбските свине са свирепи.

ГОЦА. И аз тъй си помислих, но ако вълците са много, ще го изядат. Мислих, мислих, па тръгнах да го търся.

АРАЛАМБИ. В тъмното!

ГОЦА. В тъмното, ами! Търсих покрай реката: няма го. Намерих брод, почнах да се събувам. Водата студена, надве ме преряза, но я прегазих, какво да правя! Тръгнах от другата страна през едни ниви, ни се чува нещо, ни се вижда нещо. Почнах да мамя. Мааамя, маамя, маамя, па се спра; после слушам! Слуушам, слуушам — нищо няма! Мамка му и прасе, никакво не се обажда! Хайде после натам, та в гората под чуката.

В гората се нищо не вижда, очите си изповадих, ама като съм тръгнал да я търся тая пърлица, не мога да се върна назад.

Спрях се в гората, па пак почнах да мамя. Маамя, маааамя, маамя, па се спра. После слушам: слуушам, слуушам — нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда! Хайде после още навътре в гората, та се набутах в едни тръни, целия ме изподраха. Едва се измъкнах на една поляна.

АРАЛАМБИ. Я, я, я, я, яааааа!

Влиза Лило, той носи умряла лисица.

ЛИЛО. Добра среща! ГОЦА. Дал бог добро!

АРАЛАМБИ. Къде с тая умряла лисица?

ЛИЛО. Ще и́ одера кожата, щото ми изяде всичките кокош- ки! Тя не е никак умряла, ами само дето се преструва на умряла. Ти мигар не знаеш, че лисицата обича да се преструва на умряла! В тия работи човек требе да е по́ гявол, ако не иска да го минават баламската, като оня селянин, дето отишъл за риба, па наловил цяла кола риба, па като се връща, гледа, че на средата на пътя лежи нещо. Кога доближил до това нещо, то да излезе лисица. Умряла на средата на пътя и само чака селянинът да мине, та да я хвърли в колата. А па селянинът само това и чака — да намери умряла лисица на пътя и да я хвърли в колата. Хвърлил я той в колата, значи, и си говори наум, че му се паднал голям късмет — и риба хванал, и кожух за жената намерил. Кога пристига, вика отдалече на жена си: „Отвори, Ленче, портите, да видиш какъв кожух ти нося!“. Ленчето ще си изпотроши краката да тича, а кога гледа, в колата ни лисица, ни риба, ни дявол. Лисицата, което можала, изяла, което не можала — изхвърлила по пътя, и дим да я няма. Тъй че на лисица вяра аз нямам!

АРАЛАМБИ. А бе ти знаеш ли, че си прав! И тъй, както ми разправяш, ще знаеш, че тоя случай не е никак единичен. (Араламби подава единия край на въжето на Лило и почва да плете въжето, а Лило през това време го разплита от другата страна.) Едно време ние, като прекупувахме всякакъв добитък за кланицата, та се бяхме събрали веднъж все големи джамбази в кръчмата — двайсет ли бяхме, та трийсет ли, не мога ти каза точно, но много бяхме. Та съм запомнил, че там един разправяше нещо доста подобно с едного от горните села. Тоя същият бил козина-търговец, нали ги знаеш тия, дето прекупуват козя козина за козяци, та ние, истинските джамбази, им викаме козина-търговци. Същият този козина-търговец, дето веднага ще те купи и веднага ще те продаде, се връща с цяла каруца риба, кара я от града, за да я продаде на селяните да си правят рибници за Никулден, и среща прочие лисицата насред пътя. Разгеле, казал той, и нали не е истински джамбазин, а е само там някаква си козина, хвърля лисицата в каруцата при рибата и си прави едни дебели сметки из пътя: как ще продаде рибата, как ще направи кожух на търговката и почва да скандира, преди още да е влязъл в селото:

„Насам, народе, хайде на келепиро, народе!“. Скандира той, жена му разбира каква е работата прочее, и айде и тя на келепиро. Ама кога гледат с козината — в каруцата ни лисица, ни риба, ни келепир. Лисицата, което можала — изяла, което не можала… прочее. Тъй че тя, щом един козина-търговец е минала, прост селянин пък ептен ще мине, та гледай и тебе да те не мине прочее!

ЛИЛО. Тя ме мене не може мине!

АРАЛАМБИ. Тя те тебе не може мине като оная козина, случай доста подобен, стига да не є вярваш. Дори и да е умряла, пак не и́ вярвай, ами дери… дери… дери и не вярвай!

ЛИЛО. Па ти да ме убиеш, аз пак няма да вярвам!

ГОЦА. А аз пък се измъкнах на поляната и разгеле гледам — прасе- то. Белее се и очите му светят насреща ми. Гъци-гъци, гъци-гъци! — викам му, а то не мърда. Мамка му и прасе, тръгнах към него доста свирепо, пак не мърда. Ритнах го още по-свирепо, хич не мърда! То пък да излезе един изгнил пън, от тия, дето нощем светят!

АРАЛАМБИ. Детето ми разправя, че даскалът им разправял, че такива пънове не знам какви си били. Той им разправял.

ГОЦА. А, той им разправял! Какво ще им разправя даскалът, когато аз сам го зная, не, ами съм го и ритал.

Изгнил пън, а свети! Като се взех после оттам, та чак на чуката.

АРАЛАМБИ. Чак на чуката!

ГОЦА. И оттам, като почнах да мамя: гъци-гъци, гъци-гъци, гъци-гъци, па се ослушвам. Слуушам, слуушам, слуушам — нищо няма.

АРАЛАМБИ. Брех, майка му стара! ЛИЛО. Брех, майка му стара!

ГОЦА. Брех, не, ами бре!

Влиза Глигор с пушка.

 ГЛИГОР. Жабата е мрачно животно! ЛИЛО. Добра среща! Що да е мрачно?

ГЛИГОР. Дал бог добро, но е мрачно! Не може да се спи вече от това животно. Тъкмо си лягам снощи и чувам, че една жаба ми под- виква. А да заспя, тя подвикне! Взех камък, хвърлих го към жабата, но вместо да млъкне, тя взе, че повика още една жаба. Едва заспивам, чувам ги двете жаби, че ми подвикват. Скочих, хвърлих пак камък, ще заспя вече — си мисля — и, вярно, заспах. Като надойдоха едни жаби, двеста ли бяха, триста ли бяха, и като завикаха, та трябваше да се завивам презглава. Ще спя, викам си, презглава, па те нека си викат! А то не стига, че ме викат, ами и започват да дърпат юргана, та ме отвиват откъм гърба. Как съм скочил от яд и как съм грабнал пушката, не помня. Вдигнах пушката, та право в жабите. Оле-ле! — извикаха те и паднаха на земята. Кога гледам — жена ми!

АРАЛАМБИ. На́, на́, на́! Муууу! На́, Цонке, на́ , на́! (Двамата с Гоца избягват.)

ГЛИГОР. Ами ти какво ще правиш с тая умряла лисица? ЛИЛО. Ще и́ одера кожата, щото ми изяде всичките кокошки.

Тя не   е умряла, а само се преструва на умряла. Мигар ти не знаеш, че лисицата обича да се преструва?

ГЛИГОР. Как, аз да не знам! Та нали един селянин отишъл за риба, цяла кола наловил и като се връща, гледа, по средата на пътя една умряла лисица, само че женска. (Лило проверява дали неговата лисица е женска.) Тууу, да се не види, рекъл селянинът, човек не знае къде ще го стигне смъртта. Хвърля селянинът лисицата в колата и мисли из пътя какво да прави с нея, па накрая си вика: Ще взема да направя един кожух на моята чума, стига ме е чумосвала, че все гола ходи. Ако пък лисицата е умряла от чума, то нека и моята чума умре от чума, да ме куртулиса! И щом пристига, почва да вика: „Я излез, чумо, да видиш какъв кожух ти карам!“. Кога чумата излиза и гледат в колата, само една рибена люспа. Залепила се на ритлата и светка. И като взела чумата да чумосва мъжа си, чумосвала, чумосвала, та на човека му дошло до гуша. Като му дошло до гуша, той замахнал с ритлата, дето на нея била залепена люспата, та по чумата… Мрачна работа, ти казвам!

ЛИЛО. Знам аз, че е мрачна, ама като я одера, ще видиш как ще се освети цялата.

Влизат Гоца и Араламби, като обикалят сцената.

 ГОЦА. Няма и няма. Устата ми пресъхна от мамене, до сабаале може да мамя и пак да не ме чуе. А бе, викам, тая пърлица да не е заспала някъде? (Другите тръгват подир тях и обикалят заедно сцената.)

АРАЛАМБИ. Прасето не можеш да го събудиш, ако заспи! То има мръсни уши, свински уши, и нищо не чува с тях. Ако пък си е завряло и главата в шумата, хич няма и да те чуе. То заедно с главата и ушите си завира в шумата. Нали съм виждал.

ГЛИГОР. А, само пък ти си виждал! Малко ли и аз съм гледал в кочината. Като къртица се завира. Завре се в сламата, та само опашката му стърчи.

Спират се.

 ГОЦА. На мене ми мина това през главата, ама мога ли да тръг- на из това тъмно да търся една свинска опашка!

АРАЛАМБИ. Къде ще намериш в тъмното свинска опашка! То цяло прасе не можеш да намериш, та ще намериш опашка!

ЛИЛО. Не, то може, но да попаднеш точно на опашката. Ако точно по опашката го настъпиш, ще скочи и ще се разквичи, защо- то не е като лисицата да се преструва на умряло.

ГОЦА. Ако попаднеш точно на опашката, да. Ами как ще по- паднеш!

Освен да почнеш да ровиш наред в шумата, та дано го настъпиш. Ама и това не е сигурно, защото можеш да ровиш шума- та, колкото си щеш, а то да се е заровило на една педя от краката ти и да не го откриеш. Даже на педя да минеш покрай тая пърлица и пак няма да я видиш!

ЛИЛО. Нито ти него ще видиш, нито то тебе! ГЛИГОР. Дума да не става, така е!

АРАЛАМБИ. Така е, но като се хванеш да търсиш, а върни се! ЛИЛО. Не може да се върнеш, като си се хванал!

АРАЛАМБИ. А, ще се върнеш! Хванеш ли се веднъж — връщане няма! (Чува се изстрел.) Гамаша!

Влиза Гамаша с пушка, патрондаш и птици на пояса.

ГАМАША. Помози бог! ЛИЛО. Дал бог добро!

ГАМАША. Какво сте се събрали край тая умряла лисица?

ЛИЛО. Тя не е умряла, а само се преструва на умряла. Мигар ти не си чувал, че лисицата обича да се преструва на умряла.

ГАМАША. За чуване съм чувал, но за виждане не съм виждал. Те пред мене все на живи се преструват, дето съм ловджия ли, та що ли? Но лани, като правихме хайка за сврачи крака, чувах например, че един ловджия отишъл за риба. Той не беше от хайката, негов баджанак беше, та баджанак му разправяше, че баджанакът му взел от баджанака си — тоя, дето бе в хайката — файтона да отскочи до града за барут. На връщане той си рекъл: що не хвърля един слеп кош в реката, я що риба е, и хвърлил той един слеп кош и напълнил файтона с риба, щото то многотия — с кофа да гребеш, не мож я изгреба.

ВИЖ

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Суматоха“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *