Заешки истории

За зайците и хората
Разказването е един от най- хуманните човешки актове, а създаването на приказки за деца е най-естественият начин да споделиш любовта си към живота и към онези, които му дават смисъл! В прелюбопитната книга „Заешки истории” от Емилия Цанкова се разказва за чудеса в цели осем части.
Първото чудо е умната и любознателна Ема, за която е предназначена приказката. Това е внучката на авторката – активна участничка в сътворяването на историите. Второто чудо е свързано със сюжетната линия: в заешкото семейство очакват да им се родят четири дечица, каквато е традицията! Пак според нея и имената на бъдещото потомство вече са измислени – децата ще носят имената на своите баба и дядо по бащина и по майчина линия! Но се случва чудото! Вместо четири зайчета се раждат цели шест! Чудо, с което всички в семейството и двете неочаквани дечица (момче и момиче) ще трябва тепърва да свикват!
На всичко отгоре, за тях не е предвидено нищо – нямат си детска стая, легълца, имена. Извънредната ситуация изисква извънредни мерки! И ако все пак татко Зайко бързо се заема да построи най-мъничката стая, най-мъничките легълца за своите рожби, то никой не дава имена на мъничетата! А нямаш ли име – все едно не съществуваш! Даването на име на дете е изключително важен момент в човешкия свят. Името е свързано с опазването и продължаването на рода! И ако малкото момиченце някак естествено в живеенето получава името си Фани, то не така просто стоят нещата с момченцето!
Зайчето расте, но никой не го кръщава, докато един ден то си избира само прекрасното име Питър! В човешкия свят това се нарича инициация! Избираш сам името си, когато е настъпил моментът да преминеш от едно ниво на съзнанието към друго – по-висше! В случая инициацията е вътрешна потребност и узряване, но има и външна намеса – старата Га, която е и учител, и приятел на Питър!
Тази приказка за деца всъщност е приказка за порастването на децата, за взаимоотношенията в семейството и околния свят! В хода на повествованието се утвърждават общочовешки принципи и прозвучават доказани истини: да се правят икономии и да не се изхвърлят хубавите парчета плат; който иска да оцелее в този жесток свят, трябва да бъде образован и още, и още…
Споделянето на опит с твоето собствено потомство чрез разказване – е задължително за оцеляването на рода и продължението му! Желанието да се идентифицираш – е потребност да заявиш уникалната си и неповторима личност!
Книгата „Заешки истории“ е познание и любов!
Диана Вълчева – драматург

“Заешки истории”
Емилия Цанкова

 

 

 

ЧЕТИ

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Заешки истории“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *