Десислава Шейтанова – биография
Десислава Шейтанова е родена през 1983 г. във Варна. Завършва IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ в родния си град и СУ „Св. Климент Охридски“ със специалности публична администрация и стопанско управление.
Като студентка печели годишния конкурс на катедра „Публична администрация“ и фондация „Лиляна Данева-Бризби“ за научно есе (2004).
За дебютния си роман „Диагноза: изгубена“ получава Националната литературна награда за млади автори на издателство Хермес (2013).
Живее в София със съпруга си. Работи в банка.
Тео Буковски – биография
Баща ми е Клифърд Доналд Саймък. Понеже рождената ми дата е 3 август, а и в живота ми всичко живо е… въображение.
Джон Уиндъм е мъдрият ми вуйчо. Като юноша често заспивах с Чоки от едната страна на възглавницата и с Трифидите от другата. Дните през щастливото си детство прекарвах в Изгубения свят на Конан Дойл, а вечер, прибирайки се към вкъщи, тайно минавах през улица Морг, за да си побъбрим с приятеля ми Едгар и да подгоним някоя сянка на гарван.
Като прибавим и факта, че по всяка вероятност Мери Уестмакот, авторката на „Любов и саможертва“, ми е майка (интересно, защо всички ме питат за десетте малки негърчета?), голямото ни семейство наистина изглежда предизвикателно пъстро.
Вярно е обаче, че човек невинаги свиква лесно с родословното си дърво, особено когато то е прекалено разклонено. В интерес на истината недолюбвам големия си братовчед Чарлз, въпреки че той успешно присвои поетическата ни фамилия и се оказа, че е станал необяснимо популярен сред интелектуалците… И битниците.
През ноември предпочитам срещите с Фридрих Хьолдерлин. Може би защото е по-романтичен, а през ноември има мъгли. Пък и, както е казал Рей Бредбъри: „Действителността не е всичко“. Затова се наложи да завърша медицина. Въпреки че имаше голяма опасност да уча ветеринарна медицина – поради вродения си далтонизъм. В края на краищата животните се спасиха от мен. Вероятно защото „Моето семейство и други животни“ беше настолната ми книга по време на дългото следване.
Сега работя като лекар. И мисля като лекар. Но сънувам като мечтател (да, така е, въпреки че няма да ми повярвате, след като сте чели онази книга за кошмарите ми!). Ах, да, и понякога ставам досаден с пространните си обяснения, предимно в деепричастни форми. Прилагателните вече се научих да ги чистя.
За любителите на точната статистика:
– роден съм през 1973 г., щастливо женен, с един син, който все още не пише криминални психотрилъри
– работил съм като археолог, радиожурналист и член на дружинния съвет
– прописах на 12, но издадох на 40
Отзиви
Все още няма отзиви.