Дива луна

„Дива луна“
Виктор Меламед

Животът, в който има от всичко. Това е червената нишка, която се прокрадва из страниците на тези на пръв поглед познати, но все пак необичайни истории. Истории, които пренасят читателя в свят близък, но всъщност отвъд ежедневието, пъстър като зунка (родопския израз за дъга) и реален със своята нереалност.

„То и животът е като една зунка, Иване! Пъстър, пъстър… От всичко има… Погледнеш се, ама то ни бело, ни жолто, ни чорно… Овъртолили сме се хубаво и сичките му бои по назе се лепнали. Сигурно затуй и душите ни на небето на зунки се обръщат… И колкото по ни е мацал животът, толкова по-ярко греем.“, обощава една от героините в разказа „Зунка“.

Героите на Виктор Меламед са героите от „прозата на живота“ – с твърде човешки емоции, мисли и дела. И точно в това се крие най-голямото им очарование. А това, което ги обединява, е копнежът – копнеж по нещо трудно за описване, по дивата луна, по онова, което кара сърцето ни да бие и ни помага всяка сутрин да ставаме и да продължаваме.

„Любовта и изневярата. Радостта и тъгата. Фаталното закъснение. Иронията на случайностите. Това са темите на тези разкази и ако нещо ги прави още по-човешки от човешките им сюжети, то е, че авторът ги разказва, без да съди.“
Веселина Седларска