Първата

„Първата“
Любомира Петева

Варна е големи междучасия, в които закусваш баничка.
И те е страх да не ти я вземат чайките от ръцете.
Варна е зелено училище напролет.
Варна е мама, която ме чака след часовете, за да ме
заведе на буната и да ядем рибка.
Варна е сестрите ми, които в събота и неделя споделят
с мен морето.
Варна е висок нос, който говори с корабите. Или
може би един паднал ресторант.
Варна е мирис на липи, понякога на люляк…Варна е
изпопадали кестени в края на август.
Варна е нетърпението да се събудиш, за да излезеш
навън и да играеш до късно на улицата.
Варна е понякога дъжд, който те топли.
Варна е сладки пуканки и едно дебело куче.
Варна е големи баири, по които се пързаляш с чувал
през зимата.
Варна е гимназия с традиции.
Варна са балоните на първи юни. И сирените на втори.
Варна е първа любов.
Варна е приятелство.
Варна съм аз, която се разхожда по рокля в центъра
на града и всички ù се усмихват.
Варна е коктейл на пясъка.
Варна е театър с литература и морска градина.
Варна е гарата, където татко ме чака да се завърна.
Варна е чувството, че светът е мой!
Варна е нещо, което липсва ужасно много, когато си
далеч.
Варна е онова вълнение в очите, което хората, далеч
от морето, никога не биха разбрали.
Днес кой брои пясък и чака вълни.

„Разгърнах готовия ръкопис. Колко много скрити съкровения, разказани по един чисто ЛюбомироПетевски начин. Самата тя сякаш е изваяна от красивата природа.
А може би така се раждат истинските таланти. Почукват внезапно по вратата на сърцето. Известяват ни, дават знаци за своето идване. Остава само да разчитаме какво всъщност казват те.“
Евтим Евтимов