„Първата“
Любомира Петева
Варна е големи междучасия, в които закусваш баничка.
И те е страх да не ти я вземат чайките от ръцете.
Варна е зелено училище напролет.
Варна е мама, която ме чака след часовете, за да ме
заведе на буната и да ядем рибка.
Варна е сестрите ми, които в събота и неделя споделят
с мен морето.
Варна е висок нос, който говори с корабите. Или
може би един паднал ресторант.
Варна е мирис на липи, понякога на люляк…Варна е
изпопадали кестени в края на август.
Варна е нетърпението да се събудиш, за да излезеш
навън и да играеш до късно на улицата.
Варна е понякога дъжд, който те топли.
Варна е сладки пуканки и едно дебело куче.
Варна е големи баири, по които се пързаляш с чувал
през зимата.
Варна е гимназия с традиции.
Варна са балоните на първи юни. И сирените на втори.
Варна е първа любов.
Варна е приятелство.
Варна съм аз, която се разхожда по рокля в центъра
на града и всички ù се усмихват.
Варна е коктейл на пясъка.
Варна е театър с литература и морска градина.
Варна е гарата, където татко ме чака да се завърна.
Варна е чувството, че светът е мой!
Варна е нещо, което липсва ужасно много, когато си
далеч.
Варна е онова вълнение в очите, което хората, далеч
от морето, никога не биха разбрали.
Днес кой брои пясък и чака вълни.
„Разгърнах готовия ръкопис. Колко много скрити съкровения, разказани по един чисто ЛюбомироПетевски начин. Самата тя сякаш е изваяна от красивата природа.
А може би така се раждат истинските таланти. Почукват внезапно по вратата на сърцето. Известяват ни, дават знаци за своето идване. Остава само да разчитаме какво всъщност казват те.“
Евтим Евтимов
Отзиви
Все още няма отзиви.