Глиненият цар

„Глиненият цар“
Добромир Байчев
Внушителeн разказ за едни от най-мрачните страници от българската история – тези на трудовия лагер в Белене.

„Елегантна родна реплика на „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг, книгата на Добромир Байчев успява да създаде атмосфера на абсолютно разбиране за епохата. Гестаповските ужаси са заменени с грозната действителност на социалистическите лагери на смъртта. Целият роман е изграден като шахматна партия, в която всеки герой има своя аналог сред черно-белите фигури. От романа не излизаш същия, преоценката е задължителна. Трайните формули се оказват глинени фигурки.“
Силвия Недкова

ЧЕТИ

Лятото на остров Персин е безмилостно към мъжете, които, „погледнати в гръб, изглеждат като хванати за ръце”, а всъщност приключват последния си ход на шахматната дъска на живота. Смъртта е на един изстрел или още един смазващ работен ден разстояние, а въоръжените надзиратели и крими затворниците около тях са безгласните пешки на тоталитарния режим.

А за завършилия медицина в Германия Димо Айранов „рутинната проверка” се оказва началото на игра, която ще му отнеме всичко, което е постигнал, и ще го изпрати в изцяло нов коловоз на живота, където съдбата му ще е в чужди ръце.

Оказал се без изход на острова на ужаса, Доктора се изправя срещу Полковника. А в тази шахматна позиция, осеяна с „морални мини”, от двете страни са подредени лагеристи и надзиратели – пешки и офицери. Но в крайна сметка дори и в най-душегубното време се оказва, че „всички сме направени от глина”. И в тази партия от човешката история оцеляват само играчите, които имат достатъчно сила да погледнат мрака в очите. И да предвидят поне няколко хода напред.

Безкомпромисен, но лишен от патетика, превърнал се в една от най-внушителните литературни творби по темата, „Глиненият цар“ от Добромир Байчев е опит за завършване с реми на черно-бялата игра срещу периода от българската история, оставил незараснала рана в историческата ни памет. Роман, който без полемика осъжда мракобесието и всеки символ на терора, без значение политическата му принадлежност.

„Елегантна родна реплика на „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг, книгата на Добромир Байчев успява да създаде атмосфера на абсолютно разбиране за епохата. Геста­повските ужаси са заменени с грозната действителност на социалистическите лагери на смъртта. Действието се развива почти изцяло в лагера „Белене“ на остров Персин, концентрирано в няколко образа, сред които изпъкват двама герои – докторът лагерист Айранов и съветският офицер от НКГБ Тархов. Целият роман е из­граден като шахматна партия, в която всеки герой има своя аналог сред черно-белите фигури. Роден като киносценарий, създаден от режисьор, текстът се е трансформирал в богата литера­тура, влязъл е в дълбочини, които са трудно достижими за филм. Дори е изненадващо, че това е дебютен роман – уме­нието на Байчев да използва литературния инструмента­риум и нюансите на езика, е впечатляващо. От романа не излизаш същия, преоценката е задължителна. Трайните формули се оказват глинени фигурки.

Силвия Недкова

ЧУЙ

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Глиненият цар“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *