Слънчогледова нива

Людмила Балабанова е магистър инженер по телекомуникации и доктор по българска литература. Автор е на поетическите книги: „Драскотина от звезда“ (1992), „Светулката знае“ (1996), „Песен за щурец“ (хайку, 2002), “ Храна за луната“ (2004), „Прашинки в слънчевия лъч“ (хайку, 2007), „Сияния и сенки се гонят“ (2009), „Град без море“ (2015) и на теоретичната книга „Хайку: водно конче под шапката (силата на неизговореното)“ (2014). Двете хайку сбирки са на български и английски език и са отбелязани в най-престижните периодични издания за хайку: „Frogpond“ и „Modern Haiku“ (САЩ), „Blithe Spirit“ (Англия), „Mahoroba“ (Япония) и др. Като хайку поет е представена с цикли от тези книги в първия брой на холандското списание „Whirligig“. Нейни стихотворения са включени в антологии във Франция, Германия, Белгия, Холандия, Словения, Румъния, САЩ и в повече от десет японски антологии. По-важните й награди за хайку са от специалния конкурс по случай 360-годишнината на Башьо (Япония, 2005), конкурса между участниците във Втората eвропейска хайку конференция (Швеция, 2006), Първа награда за англоезично хайку от Международния хайку фестивал в Румъния (2013). Участва с доклади в международни конференции, както и в хайку фестивали, сред които са Втората конференция на Световната хайку асоциация (WHA), Тенри, Япония, 2003, Международния хайку фестивал в Гент, Белгия, 2010, и др. Статията й „Метафора и хайку“, публикувана в списание „Modern Haiku“, е избрана от специалното жури за сборника с англоезично хайку „white lies“ (2008).