Увлечения

Увлечения
Велизар Николов

В боя до последно слово,
ни едно не разхитих –
плюх тирета от олово,
запетаи с остър шип;

блъсках от стомана скоби,
с удивителни се бих.
Честен бях и злобен
до геройство, може би.

Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или „възрастни“ стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист… Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. „Тишина“, а през последните три години да живее напълно ням. „Непрежалимо“, „Колона“, „Линия“, смела детска поезия – след него останаха тънки книжки, които друг нямаше как да напише.
Марин Бодаков
в. „Култура“, бр. 14/2018 г.