Задругата

Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати… Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове.

Но някои други са успели…

От Лондон, през Истанбул и Виена до Москва едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, гради своето дело из всички кътчета на Османската империя. Братство, основано на пълната липса на алчност и себелюбие и на пълната отдаденост на мечтата за прераждане на България.

Това е книга за победата там, където най-малко бихте я очаквали. Победа сред тъмнината и привидното пропадане…

А като я прочетете…

Ще я прочетете пак.

Добри Божилов е роден през 1975 г. Завършва информационни технологии и икономика. Прави докторантура в СУ. Работи като журналист в икономически и издания за високи технологии. През 2001 г. започва малък бизнес в областта на интернет, успешен и до днес. Той е създател на българската криптовалута левкойн и работи в екипа по развитието и разпространението ѝ.

Номинираният за издаване в „Конкурс за исторически роман 2017“ на издателство „Лексикон“ „Задругата“ е първият му роман.

Има публикувани около 20 разказа в периодични издания, обединени в сборник със заглавието „Великият ум“, разпространяван в интернет. Автор е на публикуваната в мрежата политическа сатира в реално време „Гай Балоний…“.

Личното му верую е, че успехите по стандартите на пазарното общество са илюзия. Счита, че успехът е, ако човек създаде изкуство, т.е. продукт, който остава за вечността. Помните ли кой е бил най-богат по времето на Айнщайн? А по времето на Леонардо? Това ще остане и от днешните най-успели в преследването на материалното. Вечността принадлежи на оставилите нещо интелектуално.

„Капитализмът ме принуди да съм предприемач и добър професионалист във високите технологии. Но вътре в себе си винаги съм знаел, че трябва да бъда писател…“ – е в най-кратък вид философията на Божилов.