- Начало. Потресаващата и правдива хроника за безподобните деяния на Зибо ван Силвенс
зибо ван силвенс беше холандски художник
той се роди в добрия град утрехт на коледа
в лето господне (не се чете)
когато испанците подпалиха старата мелница
всъщност той се раждаше дълго
приблизително седмица му отне да реши дали се е родил
на двадесет и пети майка му почувства че времето идва
прибра се от църква (беше калвинистка)
и заръча на слугинята да стопли много вода
сетне легна и започна благочестиво да се мъчи
на двадесет и шести зибо проплака
на немски и английски в ръцете на майка си
защото му предложиха мляко а не бира
макар че всъщност формата на майчината гръд му харесваше
на двадесет и седми зибо излезе с коня на баща си на разходка
и плю пред портите на католическата църква
но учтиво вдигна шапката си пред едно еврейско момиче
а после размени мнения с градската стража
и двама души се прибраха с разбити носове
на двадесет и осми старейшините на добрия град утрехт
издадоха забрана за зибо ван силвенс да излиза от дома
по подозрение в дуели свади сводничество
и фалшификация на монети
което по това време минаваше почти за ерес
при все че как могат точно калвинисти да те обвинят в това
си остава загадка
на двадесет и девети зибо ван силвенс се запозна с философа сифилоза
и двамата разискваха на латински пред колегиум от доктори и адвокати
същината на прилагателните
при което младият ван силвенс демонстрира елегантна мисъл
спорни схващания и несъмнено неуважение към авторитетите
на тридесети зибо ван силвенс игра шах с кардинал-инфанта
загуби но никой не разбра защото сетне обра до шушка хазната
на добрия град утрехт като би на карти целия съвет
щатхалтерът реши да вземе мерки и предаде ван силвенс на испанците
което според някои бе прекалено а според други заслужено
но в мадрид зибо се запозна с веласкес открадна негова картина
и се върна у дома с голяма слава за радост на майка си и домашното куче
но слугинята клатеше глава и каза че това момче няма да свърши добре
на тридесет и първи херцогът на бургундия
прати незаконния си син да взима уроци по лютня
от зибо ван силвенс но младежите изчезнаха
и бяха открити едва на първи да берат лалета
в градината на дъщерята на кмета на делфт
(която впрочем сетне доби близнаци с прекрасни зелени очи)
на втори зибо реши че вече се е родил
и му стига толкова
взе кораб с каперско разрешение от амстердам
и казват че някъде чак след батавия намерил остров по свой вкус
където със скромен успех проповядвал възгледите си за живота сред туземците
и пуфкал с наследствената лула на прадядо си
за съжаление от зибо ван силвенс не е запазена нито една картина
а само нецензурен надпис на стената на едно заведение
с някога съмнителна слава където днес се снимат туристите1
Достоверната и страховита повест за рождените дни на Зибо ван Силвенс, холандски художник
регистърът на престъпленията в добрия град утрехт
споменава за разюзданото празнуване
на рождените дни на художника зибо ван силвенс
от схоларите завърнали се чак от сорбоната.
всяка година около коледа градската стража
и гилдията на стрелците имали известни затруднения
с младежи от добри семейства но отдали се на разгул
и нарушаващи мира според един обичай
останал може би откак самият ван силвенс веднъж
дал среща на дружина разбойници за грабеж над къщата на кмета
но сам не се явил на мястото и пратил подигравателно съобщение
пък сетне разбойниците се разбеснели. и като тях схоларите
се изпозахващали да преследват девойки и дами
ограбвали дюкянчетата на часовникарите
преобръщали сергиите на зеленчуковия пазар
и пеели неприлични неща в самите църкви
предизвиквайки смущение у вярващия народ.
след традиционното сбиване със стражата
в което се включвали италиански и английски посетители
насинените схолари се събирали пред дома на епископа
за наздравица в чест на майката на испанския крал
и оттам се отправяли към пивницата кастилска свиня
където най-печално проявилите се сядали на дългата маса
под прословутия надпис оставен от ръката на ван силвенс
който не ще повторим тук от уважение към деликатните читателки
сериозно се заемали да обсъждат делата на своя патрон
постиженията му в изкуството и философията
както и подвизите му със и без каперско разрешително
и някои диспутанти така се лишавали от живота си
било от прекомерна употреба на укрепващи питиета
било по други причини за които се досещате
чак докато кръчмарят не излезел изпод тезгяха с мускет в ръка
за да ги прогони по втори петли с изстрел в комина.
а някои набожни жени от квартала разказват
че част от студентите излизали през вратите
други изскачали през прозорците със скверни ругателства
но трети направо се изпарявали и никой не ги виждал
чак докато не дойдело време за новото коледно честване
Заплетената и удивителна история за сина на Зибо ван Силвенс и неговата необичайна поява
веднъж зибо ван силвенс пътуваше по работа от добрия град утрехт за някъде другаде
яздеше весело и си свирукаше защото дъждовете бяха свършили
когато видя на пътя един възрастен мъж да яде хляба си от наковалня
вместо от маса а наблизо ковачница не се виждаше
минхер ван силвенс поздрави човека а онзи погледна и каза
бога ми вие сте самият художник на олтарната картина от катедралата в утрехт
аз съм позасука мустаците си младият майстор
вземете ме със себе си и ще ви служа вярно каза старецът
ван силвенс беше надменен понякога и тъкмо щеше да попита човека какво може
когато онзи си прибра наковалнята в джоба и нашият майстор усети че тук става нещо голямо
затова не му мисли повече а възкликна добри ми приятелю не те наемам на служба
а направо те осиновявам
пък онзи рече харесва ми баща ми да бъде по-млад от мен
стиснаха си ръцете и продължиха заедно разказвайки си небивалици
много по-късно ван силвенс си взе лулата и каперското разрешително
тръгна по море и не се върна в холандия
а неговите синове и дъщери от много любовници в различни градове
си заоспорваха наследството му което хич не беше малко
тогава пред съда на добрия град утрехт излезе старият мъж с наковалнята в джоба и произнесе
господа аз съм най-възрастният син на майстор ван силвенс
и всичко е съвсем законно защото с него си стиснахме ръцете на пътя над желязото и хляба
така че лъвският пай се полага на мен
и не се намери кой да възрази на тази проста истина
Разяснение на неяснотите около наследството на Зибо ван Силвенс
колкото до наследството на майстор зибо ван силвенс
прочутия художник от добрия град утрехт
то включваше известен брой коне пари и къщи
(въоръженият тримачтов кораб наречен зиглинда
отплава за батавия със собственика на борда)
но най-ценната част всъщност се състоеше от няколко товара хибридни луковици на лалета
за които не се знаеше в какви цветове и форми ще цъфнат
само се предполагаше че са от най-редките
а може би и от досега несъществували разновидности
дори най-невзрачната от тях струваше повече от теглото си в елмази
защото в холандия беше времето на тюлипоманията
хората бяха полудели и разменяха всичко за лалета
дишаха лалетата пиеха ги ядяха ги лягаха си с лалета
кметът на делфт издаде смъртна присъда на едно неразцъфнало навреме лале
и съдът дълго заседава докато оправдаят цветето
така че нещата бяха сериозни и нито щатхалтерът нито свещениците можеха да отучат
трескавото население от това градинарско безумие
и ето сега се поставяше въпросът за луковиците оставени от баснословно богатия ван силвенс
децата му от един град застанаха срещу братята и сестрите си от други места
от амвоните и по площадите се държаха речи че ван силвенс е наш а не техен
англичаните и испанците се намесиха в спора и даже в париж чуха за това
така че накрая фландрия се отдели от северните провинции
и за малко щеше да се проведе войната за ван-силвенсовото наследство
но мъдрият съд в добрия град утрехт накрая приписа всичките луковици
на най-стария син на художника
а междувременно олтарната картина в катедралата изгоря при случаен пожар
който нямаше нищо общо със споровете между враждуващите северни и южни силвенсовци
така че народът искаше да види поне как ще цъфнат лалетата на майстор зибо
обаче най-старият му син си свирукаше и свари силно питие от луковиците
а хората останаха разочаровани
Отзиви
Все още няма отзиви.