До първата сянка

Александър Христов завършва „Българска филология“, „Литература и култура“ (магистратура) и семестриално „Българска литература след Освобождението“ (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Предстои защита на дисертацията му. По време на докторантурата си успешно приключва две обучения в Полша по програмите „Еразъм +“ (във Варшавския университет) и „Ceepus“ (в Чешин – лятна школа към Силезийския университет, Катовице).
„До първата сянка“ (2021) е неговата втора стихосбирка, а за дебютната – „Крайпътна обител“ (2017) – е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му отличия за поезия и от редица други национални конкурси: първи награди от „Боян Пенев“ (2018), „Пурпурно перо“ (2019), „Добромир Тонев“ (2019), „От заник-слънце озарени, алеят морски ширини…“ (2020), втора награда от „Никола Вапцаров“ (2019), трета от „С море в сърцето“ (2020), отличие от „Веселин Ханчев“ (2014). Класира се на второ място в секция „Литературознание“ от Националните филологически четения за студенти и докторанти (2020) на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Носител е на втора награда за критика (2017) и поощрение за белетристика (2016) от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, на стипендията на Ректора (2017) и наградата на Академичния съвет (2015) при ВТУ.
Има публикации в множество издания и на различни платформи. Литературоведски текстове на Александър Христов са поместени и в редица сборници от национални и международни научни форуми. Негови стихотворения са включени и в „Зоната“ (2017) – антология за съвременна българска поезия, „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“, „Виждам Европа“ (2018) – онлайн антология, „Любослов“ (2019) – годишник на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.
Лирически творби на поета са превеждани на испански език.