Колелото на живота

Романът „Колелото на живота“ е вдъхновен от необикновената личност на големия възрожденски художник Захарий Зограф, прекрачил границите между локалното и универсалното, между Средновековието и Ренесанса, между невъзможната любов и смъртта. Въз основа на автентични негови писма до Неофит Рилски и на проницателен анализ на най-известните му стенописи, икони и портрети разказът се впуска в завладяващо пътешествие назад във времето, прониквайки в интимния свят и художествените фантазии на един неспокоен и противоречив дух, който успява да пречупи инерцията на живота и за когото творческата мощ на човека е равностойна на божествената.
Роман за драматичния път на Твореца и за неговите творения като дълбок размисъл върху най-важните въпроси, които човекът отправя към необятната празнота на Космоса – за живота, смъртта, Бога, любовта, за смисъла на всяко човешко усилие.

Проф. д.н. Анна Топалджикова е театровед и професор по история на българския театър в НАТФИЗ. Участва в многобройни семинари, конференции и различни форуми, посветени на драматургията и театъра. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра –„Необходимото чудо. Митът в българската драма“, „Авторът в пространството на текста“, „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“, „Играта театър“, „Фобии и утопии“, на книги с театрална драматургия – „Реещи се гледни точки“, „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ и др., и на романите – „Ледовете“, „Отлитащото време – лъч светлина през обектива. (Фотографската фамилия Карастоянови)“, „Амарила не обича текила“, „Колелото на живота“ и „Андроник“. Има публикации на рецензии в областта на изобразителното изкуство – живопис, скулптура, сценография. Член е на Сдружението на театроведите към САБ, на Международната организация на театралните критици IATC и на редколегията на театралното списание “Homo Ludens”. Председател е на Театрално сдружение “Антракт”. Проф. д.и.н. Анна Топалджикова е двукратен носител на „Икар“ за критически текст на Съюза на артистите в България за 1982 г и 2000 г., и „Икар 2015” за книгата „Фобии и утопии“.