Позорище

„Позорище“ е ярка и оригинална комедия, в която на прицел попадат представителите на балканския театрален свят. И никой няма да бъде пощаден.
Животът на Костас Папуляс изглежда начертан до най-малката нерадостна подробност. Само след няколко часа ще бъде повишен в чин „полковник“, което може би най-после ще го издигне в очите на съпругата му – богата и вечно недоволна наследница. Само след няколко часа той ще бъде още една крачка по-близо до стабилна военна пенсия и ще продължи апатичното си съществуване, в което единствената радост в живота му са двата далматинеца Розенкранц и Гилденстерн и най-голямата му страст – театърът.
Но съдбата се намесва. Внезапно Костас се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, което му позволява да захвърли стария си живот и да започне на чисто. Време е да сбъдне голямата си мечта – да създаде собствен театър. По съвет на негов приятел актьор обаче той се насочва не към театралните сцени на Атина, а към близка балканска държава, която все още търси своя театрален жрец.
Поклонникът на Мелпомена преминава неуспешно през Скопие, за да се озове в сърцето на софийския Бродуей – театралната улица „Раковска“ – където е посрещнат с възторг и ненавист. Богатият и наивен грък се оказва централен персонаж в шеметна комедия, в която са замесени колоритни и невероятни герои – от най-надарената българска актриса, през ревнив директор на държавен театър, шмекер сърбин (експерт по усвояване на еврофондове), болезнено амбициозен македонски драматург, та до най-сексапилната секретарка на Балканския полуостров. И всякакви прилики с истински лица и събития са напълно случайни!
„Позорище“ е ярка сатира, в която през призмата на забавлението и хумора лъсват някои нелицеприятни черти на „хомо балканикус“ – балканският човек. С ирония Байчев напомня, че животът е сцена и всички ние сме актьори на нея. И понякога само от нас зависи дали ще останем в ролята, която ни се е паднала.
Или както би казал един от героите в романа: „Целиот свет е сцена, а сите ние сме актери на неа“.